Анди Макдермът - Свещената крипта

— Добре дошла в моя инфотарий.

— Страхотно — рече тя равнодушно. — Хваща ли канал „Хистъри“?

— Хваща всички канали. Позволява ми да обработвам данни за част от времето, което обикновено е необходимо при използването на конвенционалните медии. Това е най-ефективният начин да не бъда смазан от товара информация, с която работя всеки ден.

Нина започна да чувства замайване от постоянното примигване на екраните.

— Мисля, че бих предпочела вестниците.

— Трябваше да се досетя, че като археолог бихте предпочели нещо архаично. Но пък и Ванита не го харесва. Твърди, че от него я боли глава.

— Обзалагам се, че често ви го казват, нали?

Коил или пренебрегна подигравателната жилка в думите й, или по-вероятно, просто не успя да я разбере, както обикновено.

— Но аз не ви повиках тук, за да обсъждаме бъдещето на информационния обмен. — Той протегна ръце и ги разпери в красноречив жест: това тук е достатъчно . Визуалната какофония изчезна, заменена от инфотарийния еквивалент на компютърен десктоп. Той вдигна ръка и „чукна“ във въздуха: докоснатата икона запулсира и екранът се изпълни с текст.

Тя веднага разпозна превода на Кодекса на Талънор — но не съвсем същия като онзи, който беше чела. Фразеологията беше малко по-различна, а някой от частите, които все още не бяха преведени от АСН, тук бяха попълнени.

— Това вашият превод ли е?

— Да, извършен от Кексия. Както вече ви казах в Сан Франциско, тя има много повече способности от обикновената преводаческа програма. Кексия се самообучава чрез анализи — и не само на езици, а на всякакви обекти. Колкото повече информация има, толкова по-точен е резултатът.

— Но очевидно не може да ви даде всички отговори. Иначе защо съм ви аз?

— Въпреки че Кексия успя да направи този превод за няколко часа, а не за месеци, колкото бяха необходими на АСН, на нея все пак й липсва дедуктивното мислене в случаите, когато няма достатъчно информация.

— Значи печеля точка за опит и интуиция — каза Нина, спомняйки си разговора им в изложбената зала.

По безизразното лице на индиеца пробяга сянка на раздразнение.

— Все пак научих достатъчно от нея. Чрез анализ на Кодекса и сравнение с останалите достъпни данни, Кексия откри приблизителното местонахождение на Криптата на Шива. — Ново почукване във въздуха и на видеостената се появи карта. — Доста е лесна за откриване, като се замисли човек — всеки истински последовател на Шива би се досетил, но пътешествието на Талънор помогна за потвърждаването на местонахождението й. — Той посочи с пръст и курсорът замръзна на картата. — Планината Кайлаш — домът на господаря Шива.

— В Тибет ли се намира?

— Да. На около седемдесет километра от границата между Индия и Китай — макар че е доста трудно да се определи, тъй като граничната линия е доста спорна.

— Но със сигурност се намира откъм китайската страна — посочи Нина. — Малко ще ви е трудно да отидете и да душите наоколо.

— Изобщо не е така. Първо, аз имам отлични връзки с китайското правителство — компанията ми осигурява софтуер и различни услуги. Второ, Свещената планина е място за поклонение на индусите. Всяка година хиляди пътуват дотам. Това е най-високата непокорена планина в света — дори китайците не са се осмелили да се месят там.

— Но вие ще се осмелите, нали?

Той я погледна обидено.

— Разбира се, че не. Освен това е почти сигурно, че Криптата не се намира в самата планина. Свещениците са стигнали до нея за един ден.

— И са се върнали за един час.

— Парадокс, който Кексия отбеляза. Може би двете точки са били свързани с река и те са се спуснали надолу по течението, връщайки се обратно за малка част от времето, необходимо да се изкачат до там.

Нина за малко да каже, че за да посети индуския храм, Талънор се е отдалечил от реката, но реши, че даването на каквато и да е информация е лоша идея. Вместо това предпочете да смени темата.

— Все още не мога да разбера как отварянето на Криптата на Шива ще доведе до края на света. Ще направите невероятно археологическо откритие, плочи с надписи, направени може би от ръката на самия Шива, но после какво? Това едва ли би довело до апокалипсиса.

— Апокалипсисът ще настъпи въпреки всичко, доктор Уайлд. — Коил се обърна към нея; заради отраженията в стъклата на очилата, очите му приличаха на безизразни дискове, също като изражението на лицето му. — Човечеството потъва в нова тъмна епоха на насилие и безправие. Ще се възцари варварщината. През следващите петдесет години модерното общество ще бъде унищожено.