Анди Макдермът - Свещената крипта

— Но нали имате преводите? Защо ви е нужен самият Кодекс?

— Заради ключа, доктор Уайлд. Ключът, който свещениците показали на Талънор — ключът, изобразен на корицата на Кодекса. Изображението ще ми помогне да направя дубликат. Който ще използвам, за да отворя Криптата.

— Ще ви е нужно нещо повече от ключ — посочи тя. — Свещениците казали на Талънор, че „само онези, които познават любовта на Шива“ могат да го използват.

— Но аз познавам любовта на Шива — каза Коил. — Цял живот съм я познавал. Шива не се интересува от кастите. И двамата със съпругата ми сме далити — кастата „от черния списък“, както ги нарича правителството… или „осквернените“, както най-вероятно ги знаете на Запад. Най-нисшата каста, потискани и презирани единствено заради това, че са се родили и заради професиите на предците им отпреди векове. — В гласа му се усети горчивина. — Дори днес Ванита и аз страдаме от предразсъдъците — и то от хора, чиито бизнеси, чиито животи бихме могли да купим и продадем просто ей така.

— Аха, значи всичко, което правите, е заради страданията на кастата ви, така ли? — попита подигравателно Нина.

— Донякъде — отвърна Коил, отново приемайки буквално думите й. — Аз вярвам в даването на власт на онеправданите, независимо дали чрез достъпа до информация, или чрез някои по-директни мерки.

Тя махна с ръка към тримата бодигардове.

— Като им плащаш да ти вършат мръсната работа?

— Някои проблеми не могат да се решат просто чрез обсъждане. Като Урбано Фернандес, който би сключил сделка с Интерпол, ако Мадиракши не го беше накарала да замълчи. — Мъжът без език изгъргори нещо, Коил отговори на хинди. — Горката Мадиракши. Тя беше вярна служителка.

— Да, Еди ми разказа колко е лоялна. Предпочела да се самоубие пред това да бъде арестувана.

— Тя беше много добра в работата си. Окото й било избодено от някакъв пияница, който я сбъркал с проститутка. Двамата с Ванита разбрахме за нея от благотворителната ни организация и платихме за пластична операция, след това използвахме Кексия, за да открием нападателя й. Той се превърна в тестов обект за нея… тайното ни оръжие, ако може така да се каже.

— Вие сте истински хуманист — рече Нина. Тя изгледа тримата мъже. — Имате си боливудски Брус Ли — каза тя за Тандон, който изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото раздразнен от обидата. — Какви са историите на тези двамата?

— Дхирен Махаджан — каза Коил, посочвайки брадатия гигант, след което пръстът му прескочи към мъжа с изпилените зъби, — и Нахари Сингх. Нахари участваше в незаконни улични боеве, но не по свой избор — беше принуден заради дълговете на семейството си. Не беше от най-големите бойци, затова собствениците му, му осигурили предимство.

Сингх я дари с акулска усмивка.

— Значи работодателят ти няма нужда да ти осигурява зъболекарски услуги, а?

— Изборът е бил негов. Понякога осакатяването може да се окаже полезно. Както сама разбрахте. — Нина разтърка раздразнено превързаната си ръка. — Колкото до Дхирен, той работеше за един гангстер, но се сближил твърде много с приятелката му. Едно древно наказание, което се прилагало от брамините, най-висшата каста, било поставянето на нажежен пирон в устата на грешниците. Гангстерът решил, че няма да е зле да възроди традицията.

Нина погледна слисано брадатия мъж.

— Господи! Да разбирам ли, че гангстерът, „собствениците“… вече ги няма?

— Да, те преминаха в следващия кръг на съществуване. Но Дхирен и Нахари, и Шапал са просто мои служители — и също като мен и Ванита са служители на Шива. Вярата ми в него ме направи такъв, какъвто съм сега. И сега съм готов да му се отплатя, като отведа човечеството в следващия цикъл. — Той пристъпи към дрона. — И така, доктор Уайлд. След като вече знаете намеренията ми, аз искам да ви попитам: ще ми помогнете ли да намеря Криптата на Шива?

Нина скръсти ръце на гърдите си.

— Заради вас загина мой приятел, както и много други хора. Наистина ли вярвате, че ще се съглася да ви помогна доброволно?

— Всъщност не. — Раменете му леко помръднаха. — Все пак дванайсет процента е твърде малък шанс. Но бях длъжен да опитам.

Ванита му извика:

— Слизам долу в лечебницата, за да наблюдавам операцията. — Тя тръгна към изхода, следвана от двамата си осакатени бодигардове.

— Ще се видим в двореца — каза Коил и се обърна, за да я изпрати с поглед…

Заставайки точно пред дрона, Нина се хвърли към машината. Тя хвана спусъка на пистолета със стреличките и го натисна. Оръжието подскочи в ръката и след силен удар от освобождаването на сгъстения газ, стоманената стреличка излетя от дулото…