Анди Макдермът - Свещената крипта

Моторите стигнаха до подножието на хълма. Висока телена ограда разделяше необработената земя от Сансъм стрийт, но Фернандес беше подготвил изход, като разряза катинара, който заключваше вратата. Първата хонда я блъсна с гумата си и вратата зейна. Останалите мотористи преминаха през нея. Зек подкара джипа направо през оградата.

Фернандес се обърна и погледна към хълма. Досадникът не се забелязваше никъде. Той се усмихна и огледа улицата, която водеше на север. Пътят им до пристанището беше чист. Полицията трябваше да направи доста голям обход, за да заобиколи естествената преграда на Телеграф Хил.

— Почти стигнахме — рече триумфално той на Зек, докато босненецът подкара джипа след моторите. — Приятен и лесен завършек на последната ти задача, нали?

— Все още не сме се измъкнали — изтъкна Зек.

Фернандес се подсмихна.

— Защо винаги си такъв песимист, Брако? Усмихни се. Скоро ще се прибереш у дома при жена ти и детето. И то богат! — През шума на двигателя се чу воят на сирена, но той беше далеч зад тях. — Кой би могъл да ни спре?

Нина зави на север. Мъглата изтъняваше, което й позволи да увеличи скоростта, докато профучаваше през трафика с надута сирена.

Бойс отново беше хванал радиото.

— Говори кметът. Намираме се на Сансъм — къде са останалите полицаи?

— Екипите ни на Калхун теръс изгубиха контакт, повтарям, изгубиха контакт — докладва диспечерката.

— Къде се намира това? — попита Нина.

Бойс посочи нагоре към лявата и страна.

— На върха на хълма. Там има шест квартала без почти никакви улици; много е стръмно.

— Не и ако караш офроудър. Колко далеч е от пристанището?

— Девет или десет пресечки.

Нямаше как да разберат докъде са стигнали крадците. Единственото, което й оставаше, бе да се движи още по-бързо.

Хондата на Еди премина с плъзгане последните няколко фута до подножието на хълма, в спиците и се бяха заплели храсталаци. Фарът освети телена ограда. Той премина през съборената бариера и се огледа, за да се ориентира. От юг се чуваше вой на сирени… а от север долетя познатият рев на осемцилиндровия двигател.

Еди форсира двигателя и се впусна в преследване.

Джипът достигна Ембаркадеро, дългият, широк крайбрежен път по бреговата линия на Залива на Сан Франциско. Пристанището се намираше само на няколкостотин метра по-нататък. Моторите вече бяха стигнали до дървения кей. Фернандес даде знак на Зек да ги последва.

До кея ги чакаха две мощни моторници. Оставаше им само да разтоварят Кодекса, да се качат на борда и бързо да се измъкнат през залива, като едната лодка се отправи на изток към Оуклънд, а другата — на север, към окръг Марин. Мъглата им идваше като непланиран бонус — тя щеше да затрудни преследвачите на моторниците, коварните условия щяха да оставят полицейските хеликоптери на земята. Тази вечер нямаше да се наложи да използват скъпите ракети.

Зек зави към дъсчената пътека, която водеше до кея, и спря. Фернандес изскочи от джипа. Повечето от хората му вече тичаха към лодките; чакаше ги само един.

— Двамата с Брако ще разтоварим сандъка — каза той, сваляйки визьора. — Погрижи се никой да не ни пречи. — Той посочи картечния пистолет на моториста; мъжът кимна утвърдително. — Брако, да се залавяме за работа.

Испанецът и заместникът му хукнаха обратно към джипа. Вътре лежеше металният сандък, в който се намираше трофеят им — поочукан, но иначе непокътнат от лудото преследване из града. Те го вдигнаха…

И чуха приближаващия се шум на двигател. Отличаващия се рев на хонда XR650R.

— Не мога да повярвам! — рече раздразнено Фернандес. Към тях се приближаваха едни твърде добре познати светлини. Двамата със Зек понесоха сандъка към кея, а той се обърна към третия мъж и извика: — Убий това копеле!

Мотористът зае позиция между джипа и приближаващия се мотор и вдигна оръжието си.

Еди забеляза светлините на неподвижния офроудър. С приближаването започна да различава и неясните фигури около него.

Една от тези фигури беше заела стойка за стрелба.

Към него полетяха куршуми. Той се снижи максимално надолу. Един от куршумите пръсна фара и в лицето му се забиха десетки парченца, а друг проби предната гума. Тя експлодира и каучукът заплющя около оголената джанта. Мотоциклетът се плъзна напред неконтролируемо и кормилото заигра в ръцете му.

Еди се хвърли встрани. Извика от болка, когато се удари в паважа и се плъзна към мокрия дървен кей, разкъсвайки дрехите си. Хондата се затъркаля след него…