Анди Макдермът - Свещената крипта

— Сигурно ги чака някакъв плавателен съд — досети се Нина. Тя кимна към радиостанцията. — Кажи на ченгетата да тръгнат към морето.

Грабителите се придвижиха на зигзаг по градските улици, преди да се отправят отново на изток с пълна скорост по Юнион стрийт. Пътят се изкачваше стръмно нагоре по западния склон на Телеграф Хил, на чийто връх се издигаше бялата кула Койт.

Фернандес погледна в огледалото за обратно виждане. Фарът на хондата все още проблясваше в мъглата зад тях, като досаден комар, който просто не искаше да се махне. Испанецът беше изучил всеки сантиметър от пътя; той се замисли за миг, след което взе слушалката на радиостанцията, за да даде нова заповед.

Дори мощният мотор срещаше трудности при изкачването на стръмния хълм, но върхът му вече се виждаше. Джипът го достигна и ръмженето на двигателя му започна да заглъхва. Еди леко намали — нямаше намерение отново да излети в неизвестното.

На източния склон на хълма мъглата не беше толкова гъста и в далечината блещукаха светлините на Бей бридж. Пътят се раздели на две — дясното платно направи завой на деветдесет градуса, а лявото продължи известно време надолу по хълма, преди да направи същото.

Нямаше никаква следа от офроудъра. Накъде ли беше тръгнал?

Ревът на двигателя му все още се чуваше някъде от ниското. Еди зави наляво. Пред него блеснаха светлини, предупреждаващи за строително-ремонтни работи по една къща, построена на стръмния склон. Той направи завой…

И върху него се изсипа дъжд от куршуми.

Мотористът беше спрял пред разбитата ограда в края на пътя и не сваляше пръста си от спусъка на картечния пистолет. Еди успя да зърне джипа, който се изгуби надолу по стръмния склон — но сега единственото, за което можеше да мисли, беше как да остане жив. Нямаше време за отстъпление.

Той даде газ, блъсна се в бариерата и връхлетя в къщата, разкъсвайки найлоновото покривало.

Мотористът продължи да го обстрелва; хоросанът и дъските не представляваха препятствие за деветмилиметровото оръжие. В лицето и ръцете на Еди се забиха хвърчащи трески, под гумите на мотора се пръснаха инструменти и кутии с боя.

Куршумите се приближаваха застрашително. Както и задната стена.

Но той не спря.

Поредната найлонова мушама се разкъса и той излетя във въздуха над спускащия се надолу стръмен склон…

Приземи се върху покрива на една от многото съседни къщи, обсипващи терасовидния склон. Но Еди знаеше, че дори и да натисне спирачките докрай, той няма да успее да спре, преди да стигне до ръба.

Последва падане…

И болезнено приземяване върху покрива на друга къща. Гумите застъргаха го плъстеното покритие, моторът се плъзна встрани, но не можа да спре…

— Оооооох…

Еди се стовари върху поредния покрив, но най-после успя да спре на по-малко от половин метър от ръба. Погледна към короните на дърветата под краката си и потисна едно потреперване.

Вдясно от него се разнесе шум, през гората се забелязваше подскачащият лъч на автомобилни фарове. Той проследи курса им до улицата, която минаваше в подножието на хълма. Над главата му безпомощно виеха сирените на полицейските коли, за пореден път останали без посока.

Еди огледа покрива. А той накъде да тръгне?

Отдолу забеляза голяма тераса, от която се разкриваше панорамна гледка към залива. Еди яхна мотора, даде леко газ към ръба на покрива и скочи върху терасата. Тя се разтресе толкова силно, че той се уплаши да не се откъсне от стената.

Но тя издържа. Еди погледна с облекчение към вътрешността на къщата, за да провери дали е обитаема и видя мъж и жена, които го гледаха ококорени от един скъпо изглеждащ диван.

Той почука по стъклото. Двамата се спогледаха и мъжът колебливо отвори плъзгащата се врата.

— Здравейте.

— Добър вечер — каза Еди. — Мога ли да мина от тук?

Двамата отново се спогледаха смутено и мъжът отстъпи назад. Еди вкара мотора в стаята.

— Ако имате нужда от почистване на килима — каза той, забелязвайки калните следи, които оставя, — пратете сметката на Агенцията за световно наследство. Кажете им, че Еди ви праща.

— Ще… ще кажа — отвърна със заекване мъжът. Жената отвори една врата и го упъти към коридора. Втора врата водеше навън. Към пътя се спускаха стъпала, но Еди осъзна, че за да прекоси пътя на крадците, може да мине напряко по стръмния хълм.

Той погледна надолу. Светлините от фаровете на джипа се виждаха в ниското под краката му. Еди благодари на домакините си, изтика хондата навън и се спусна след тях.