Анди Макдермът - Свещената крипта

Пътят изведнъж стана по-стръмен. Предниците и на двата мотоциклета се удариха силно в резкия наклон. Преследвачът на Еди не беше съвсем подготвен за удара. Моторът му се наклони.

Еди усети възможността.

Той профуча покрай мъжа и се изстреля нагоре по хълма. В едното платно се движеше фолксваген бийтъл; Еди навлезе в насрещното платно, за да го изпревари. Трябваше да се отдалечи максимално от преследвача си и да настигне офроудъра. Ако се приближеше достатъчно до джипа, мотористът щеше да се поколебае да стреля.

Приближаваха се към едно кръстовище…

А точно на пътя му се движеше един трамвай!

Еди нямаше да успее да мине достатъчно бързо, за да избегне сблъсъка с трамвая — а ако спреше, преследвачът му щеше да го убие.

Само ако успееше да го заобиколи…

Той форсира мотора и се засили към полегатата задница на фолксвагена, изправяйки мотора на задна гума. Хондата се удари в колата — и продължи да се изкачва по нея. Задното стъкло се счупи, металът се изкриви под тежестта на мотора, но Еди вече се беше озовал във въздуха…

И прелетя над трамвая.

Мотористът нямаше този късмет — мъглата му попречи и той видя трамвая едва когато вече беше твърде късно…

Блъсна се в него с повече от шейсет мили в час.

Хондата се удари в тежкото стоманено шаси на вагона и се разпадна на разкривени парчета. Мотористът беше запратен навътре през старинните дървени прозорци, излетя от другата страна на вагона, стовари се върху пресечката на Тейлър и Калифорния стрийт и остана да лежи там, с изключение на едната му ръка, която се завъртя върху асфалта и продължи да се търкаля по пътя.

Силна болка проряза гърба на Еди при приземяването му. Той рязко зави, за да избегне откъснатата ръка. Срещу него блеснаха фарове. Тази част от Тейлър стрийт имаше само две платна, което увеличаваше опасността от директен сблъсък. Той изкрещя и сви вдясно, а след като превозното средство отмина, отново даде газ.

— Кола 643, 643 — каза диспечерката. — Джипиесът показва, че се движите по Тейлър и наближавате Пайн. Моля, потвърдете.

— Говори кметът — каза Бойс в слушалката. — Потвърждавам.

— Предупреждавам ви, че на пресечката на Калифорния и Тейлър има пътнотранспортно произшествие, така че внимавайте. Екипите организират блокадата на пътя. Други коли се готвят да се включат в преследването от двете страни на Уошингтън.

— Отлична работа, диспечер, благодаря ви — каза Бойс, успявайки без особено усилие да превключи от гласа на паникьосан пътник към снизходителния тон на политик.

— Какво означава това? — попита Нина.

— Означава — отвърна той с нарастващо въодушевление, — че те са затворени от всички страни. Пипнахме ги!

Офроудърът премина през пресечката на Тейлър и Уошингтън. Зек погледна нервно надясно и забеляза в мъглата примигващите синьо-червени буркани на полицейските коли, които ги преследваха. Към тях по хълма се спускаше друга патрулка.

— Постарай се да запазиш преднина — каза Фернандес с напрегнат, но уверен глас. — Остават само още четири пресечки…

Еди чу приближаващия се звук на няколко полицейски сирени. Само ако успееха да пресекат пътя на офроудъра…

Но нямаха този късмет. Примигващите светлини изскочиха на улицата точно зад летящия с пълна скорост джип.

Еди леко намали скоростта, обмисляйки възможностите си, преди да продължи. Ченгетата можеше и да успеят да спрат офроудъра, но все пак трябваше да бъдат предупредени за останалите мотористи — ако те се върнеха, за да спасят водача си, щеше да настъпи същинска кървава баня.

Еди отново даде газ и последва полицейската кола през кръстовището…

— Мамка му! — Наложи му се рязко да промени посоката, за да избегне втора полицейска кола, която се появи със свистене на гумите от завоя вляво от него, като едва не го отнесе.

— Хей ти, на мотора! — разнесе се глас от високоговорителя. — Веднага отбий встрани!

— Не съм аз, глупако! — извика Еди и посочи с пръст напред. — Тръгвайте след тях! Аз съм от добрите!

Те не можеха да го чуят — и той осъзна със закъснение, че в мъглата жестът му лесно можеше да бъде сбъркан с показване на среден пръст.

— Казах ти да отбиеш, умнико! — изрева ченгето.

— Гръм и мълнии! — промърмори Еди и даде газ.

Нина заобиколи спрелия трамвай, а Бойс изгледа слисано дупката, пробита в старото возило. С приближаването на полицейската кола малката група зяпачи, която се беше събрала на пътя, се пръсна, разкривайки облечено в кожа тяло, което лежеше на асфалта. Тя зави покрай него, забелязвайки малкия предмет на пътя твърде късно, за да го избегне.