Анди Макдермът - Свещената крипта

Осемцилиндровият двигател на офроудъра изрева и той бързо изчезна.

Еди хукна към изоставения мотор и извади огънатата дръжка на тризъбеца от колелото. После изправи машината. Двигателят й беше угаснал. Той яхна мотора и скочи върху дългия педал на стартера. Машината забръмча. Той завъртя дросела няколко пъти, завъртайки предното колело.

— Еди! — извика Нина от другия край на залата. — Какво правиш?

— Тръгвам след тях!

— Не, почакай…

Твърде късно. Той излетя през разбития прозорец и подкара с пълна газ след отдалечаващия се офроудър. Стоповете на мотора се изгубиха в мъглата.

Един от гостите, оплешивяващ мъж на средна възраст, се приближи бързо до Нина и Роуън.

— Аз съм лекар — каза той. — Моля ви, махнете ръката си — трябва да видя раната.

Нина неохотно повдигна дланта си от гърдите на Роуън и изписка, когато от дупката в гърдите му бликна гъста струя кръв.

— Ще се оправи ли?

— Не знам — отвърна лекарят и бързо огледа пораженията, преди сам да притисне твърдо длан върху раната. — Куршумът е минал покрай сърцето, но може да е пронизал белия дроб.

— Обадих се за линейка — извика един от придружителите му, размахвайки мобилния си телефон.

Погледът на измъчената Нина шареше между ранения мъж и разбития прозорец, през който беше изчезнал съпругът й. Роуън разчете изражението на лицето й.

— Нина — изпъшка той, дишайки трудно и накъсано. — Върви да помогнеш на Еди. Върнете… върнете обратно Кодекса.

— Не мога да те оставя тук!

— Ще се оправя. — Той се насили да се усмихне. — Върви. Донеси ми малко шоколад в болницата. От черния.

Нина го хвана за ръката.

— Как бих могла да забравя какво харесваш. — Тя леко стисна ръката му и след миг колебание я пусна и се изправи. Роуън и намигна. Леко поуспокоена, тя се обърна. Вниманието й привлече мигащият буркан на полицейската кола.

— Господин кмете!

Бойс се изправи с труд, треперещ от притока на адреналин и от страх. Той се обърна към нея.

— К-какво?

Нина го сграбчи за ръката и го задърпа към площада.

— Навън има полицейска кола — кажете им да блокират пътищата. Веднага!

Той беше все още твърде стреснат, за да мисли бързо.

— Но… аз не мога просто да им нареждам да правят разни неща…

— Вие сте проклетият кмет! — напомни му Нина, докато двамата приближаваха полицейската кола. Тя беше Додж Чарджър, мощен седан с четири врати, оцветен в черно и бяло, цветовете на полицията на Сан Франциско. Но и двамата полицаи, които се намираха вътре, се бяха отпуснали в седалките си, в безсъзнание или мъртви. — По дяволите!

— Мили боже! — изпъшка Бойс, щом гледката се разкри пред очите му. — Какво ще правим сега?

Нина погледна в посоката, където се беше изгубил Еди — и взе решение.

— Ще ги последваме. Така ще можете да упътвате ченгетата къде да ги блокират. — Тя отвори вратата на шофьора. Мъжът зад волана беше мъртъв, улучен от няколко куршума. Потискайки гаденето си, тя разкопча предпазния му колан и извлече тялото навън.

Бойс я зяпна изненадано.

— Не можете да постъпите така! Това е… сцена на местопрестъпление или нещо такова!

— Влизайте вътре! Не, отпред! — извика тя, когато той отвори задната врата. — Трябва да използвате радиостанцията!

Другият полицай също беше мъртъв, от слепоочието му висеше окървавено парче кожа и кост. Потръпвайки, Нина откопча и неговия колан, докато Бойс, подтичвайки, заобиколи колата.

— Не гледайте лицето му, просто го издърпайте навън — заповяда му тя.

Кметът се опита да послуша съвета й, но не се сдържа и погледна към раната, принуждавайки се да потисне отвратения си вик. Той неохотно измъкна трупа от колата и извика на някого от изложбената зала да се погрижи за телата.

— Хайде! — извика нетърпеливо Нина. Бойс се настани до нея. Тя даде на заден ход. Бронята, която се беше заклещила в каменното сандъче, изскърца и задрънча, но после се освободи. Нина даде газ и потегли в мъглата. — Обадете се по радиото.

Зад волана на офроудъра Зек повдигна визьора си и погледна разтревожено към Фернандес.

— Добре ли си?

Испанецът разтри натъртеното си рамо.

— Така мисля. Благодаря ти, че се върна за мен.

— Никога нямаше да те изоставя, Урбано. Все още не си ни платил остатъка от парите! — Той се усмихна, но на Фернандес изобщо не му беше весело. — Кой беше? Някой от охраната?

— Не, един от гостите. Копеле! Ако го видя отново, ще го убия.

Зек видя в страничното огледало, че нещо ги приближава бързо.