Анди Макдермът - Свещената крипта

— Да, знам. Бил е използван до около шестстотната година преди новата ера, след което е бил заменен от класическия санскрит, но никой не знае със сигурност колко продължително е бил използван преди това — всъщност не се е знаело досега. Атлантида е потънала около деветхилядната година преди новата ера, което означава, че езикът е съществувал отпреди това, щом Талънор се е сблъскал с него.

— Както и индийската цивилизация. — Коил обиколи витрината, за да разгледа добре импресията, покриваща дебелата корица на книгата. — Цивилизация, основана върху ученията на ведите… които и днес имат свои последователи. А това превръща индуизма в най-древната оцеляла религия. — На лицето му се изписа усмивка, която изглеждаше твърде не на място на безизразното му лице. — Което увеличава вероятността някое от направленията му да е единствената истинска религия, не мислите ли?

— Избягвам да се замесвам в религиозни дебати — отвърна твърдо Нина. Конфликтите между археологическите открития и догмата на няколко пъти едва не я бяха убили.

Коил почти залепи лицето си за стъклото на витрината, взирайки се упорито в начупената линия. Застаналият наблизо до Ванита Еди се изкуши да наруши мълчанието.

— Госпожо Коил — каза той, — как се запознахте със съпруга си? — Тя го погледна презрително, без желание да участва в салонни разговори. Той го прие като предизвикателство. — Кое в милиардера Прамеш Коил първоначално привлече вниманието ви?

Ванита оголи зъби в отговор на леката закачка.

— Да не би да ме мислите за някоя златотърсачка? — сопна му се тя.

— Не, нямах това предвид — побърза да отговори Еди. — Просто…

— Защитих доктората си по психология много преди Прамеш да създаде компанията си! Нима смятате, че само защото съм жена, аз съм просто някое пасивно, помощно допълнение към съпруга ми?

— Не, според мен Еди смята, че всички оценяват положително неговото, ъъъ, характерно чувство за хумор — намеси се бързо Нина. Кметът изглеждаше ужасен, че подобен гаф се е получил точно когато той е домакин. — Не е имал никакво намерение да ви обиди.

Еди кимна.

— Да. Когато наистина се опитвам да обидя някого, не се правя на ударен.

— Скъпи, въобще не ми помагаш — процеди Нина през зъби. Тя се обърна към Ванита. — И двамата се извиняваме за недоразумението.

Индийката стисна устни, но вместо нея отговори съпругът й.

— Приемаме извинението ви, доктор Уайлд. Да се върнем към Кодекса на Талънор. Сигурна ли сте, че АСН няма да приеме да използва софтуера ми, за да си помогне при превода?

Нина си помисли, че той не е просто гениален програмист, а и упорит търговец.

— Да, но ви благодаря за предложението. Както вече казах, достъп до пълния текст имат само няколко души, заради информационната сигурност.

— Не ме разбрахте правилно. Не ви предлагам да го давате на непознати. Не, предлагам ви услугите на Кексия.

— Не съм компютърен експерт — каза озадачен Роуън, — но не разбирам как пускането на текст в търсачка ще помогне за превода му.

— Кексия е много повече от търсачка. Това е система от аналитични алгоритми, изчислителен компютър. — Лицето на Коил отново възвърна безизразната си маска. — Когато използвате Кексия за намирането на някаква информация по дадена тема, вие виждате не списък, а „облак“ от взаимосвързани резултати, нали? Относителното значение на всеки резултат не зависи само от броя на връзките му с останалите уебстраници, както при някои по-посредствени търсачки. — Той погледна един от важните клечки от Силициевата долина, който се намръщи. — Кексия анализира всяка страница и намира връзки с други страници чрез дедуктивна логика, базирана върху профила на потребителя. Тези принципи могат да се приложат и върху превода. С колкото повече данни разполага, толкова по-добри са резултатите. Дайте и цялата информация, която имате за езика на атлантите и тя ще ви върне пълен и точен превод.

— Компютърен превод? — попита Еди. — Той винаги звучи като упътване за евтин дивиди плейър. „Слагайки вътрешността на диска в таблата…“

Коил настръхна при тази завоалирана обида на неговата технология.

— Кексия е много по-добра от това. — Той погледна Нина. — Тя дори би могла да превърне част от професията ви в отживелица. Няма нужда да хабите години наред в сглобяването на късчета данни, за да намерите някое археологическо място. Като Атлантида. — Той махна с ръка към изложените артефакти. — Колко време ви отне да намерите местоположението й? Години? Ако разполага със същите данни, софтуерът ми може да я открие за дни. Може би дори за часове. След това единственото, от което ще имате нужда, са здрави ръце за разкопките.