Анди Макдермът - Свещената крипта

Сега пък Нина настръхна.

— Археологията не е просто събиране на данни — каза тя язвително. — Трябва ви широко познание в области, които на пръв поглед нямат връзка помежду си. Когато работих върху местоположението на Атлантида, не разполагах с всички факти, затова трябваше да запълвам празнотите въз основа на собствения ми опит — и интуиция. Компютърът не може да го направи.

— Позволете ни да не се съгласим с това — каза Ванина, заставайки до Коил. — Аз познавам мощта на софтуера на Прамеш. Той ще промени света.

— Значи, доктор Уайлд, вие твърдо не се интересувате от предложението ми? — попита Коил.

— Боя се, че не — отвърна Нина. — Ако не друго, той ще отнеме цялото забавление от работата ми.

Той сви рамене.

— Както желаете. Но аз съм сигурен, че Кодексът… — Към него се приближи една жена с мобилен телефон в ръка и той млъкна изведнъж. Тя беше индийка, облечена в официален костюм, по-скоро служителка, отколкото сътрудничка. Дългата и тъмна коса беше направена на такава прическа, че да прикрие, но без да скрива напълно, белега, който пресичаше лицето и от челото през дясното и око. — Какво има, Мадиракши?

— Обаждането, което очаквахте, господин Коил — каза жената.

— Моля да ме извините, но трябва да се обадя — каза Коил на Нина. Той отстъпи настрани, последван от Ванита и Мадиракши. — Да? Не, няма промяна. Както го обсъдихме, да.

— По дяволите, нямах никакви проблеми да чуя нейния глас — промърмори Еди, имайки предвид Ванита. — А мъжът й, бога ми, звучи така, сякаш е учил английския от електронен преводач.

— Всичко наред ли е, доктор Уайлд? — попита Бойс с лека тревога в гласа.

— Да. Просто малко недоразумение.

— Радвам се да го чуя!

Друг от официалните гости попита Нина нещо за Атлантида. Междувременно Коил приключи разговора си, двамата с Ванита се върнаха при групата, а асистентката му бързо се отдалечи. Еди я изпрати с поглед, установявайки, че след напускането на президентския антураж и агентите от тайните служби, залата изглежда далеч не толкова препълнена. В резултат на това разделението в социалната йерархия си личеше ясно: бодигардовете на Бойс и охраната на сградата се въртяха по ъглите на залата, а асистенти, секретари и служители кръжаха около центъра й, където се бяха събрали техните шефове. Жената, Мадиракши, се присъедини към трима индийци в най-отдалечения ъгъл. Единият от мъжете беше брадат гигант, който се извисяваше с поне една глава над останалите.

Еди погледна през един от високите прозорци, докато Нина продължаваше да обяснява. Пред сградата имаше площад, а от другата му страна се забелязваше мъгливата светлина на автомобилни фарове. Надяваше се на следващия ден времето да се оправи; какъв е смисълът да обикаля града, когато няма да може да го види…

Изведнъж застина, заставайки нащрек при усещането, че нещо не е съвсем наред. Фаровете се насочваха право към прозорците.

Но улицата минаваше покрай залата, а не срещу нея…

Фаровете продължиха да се движат.

Право срещу него.

— Господин кмет! — излая той към Бойс. — Повикайте охраната, има…

Стъклата избухнаха от под дъжд от куршуми.

— Всички на пода! — изкрещя Еди, прикривайки Нина с тялото си. По излъскания под се пръснаха късчета стъкло. Залата се изпълни с паникьосани викове, които бяха бързо заглушени от рева на двигатели.

Вътре влетяха няколко мотоциклета, върху които седяха облечени в черна кожа мъже, скрили лицата си зад визьори с огледални стъкла. Те се разпръснаха из залата, в която прозвучаха нови изстрели — нападателите пуснаха няколко откоса от своите картечни пистолети над главите на гостите, принуждавайки ги да останат на земята, след което снижиха дулата си към определени цели. Облените в кръв тела на охраната на сградата и бодигардовете на кмета се свлякоха на пода.

В този миг се чу по-силен, по-яростен рев на двигател. Един джип прегази останките от прозореца, направи остър завой на сто и осемдесет градуса, прегазвайки хората, които бяха имали нещастието да се озоват на пътя му, и разби една от витрините. Той наподобяваше рейндж роувър, само че по-обемен и подсилен; дебели решетки предпазваха предницата и задницата му, а грамадните гуми изпъкваха под мощното окачване. „Боулър Немезис“, мощен офроуд състезателен автомобил, който можеше да изпревари много спортни коли — и то на изключително труден терен.

Еди забеляза, че мотоциклетите също са офроуди. Нападателите бяха разработили план за бягство, който щеше да ги отведе на място, недостъпно за полицейските коли.