Анди Макдермът - Свещената крипта

— Не още — отвърна Еди. — Но ми се ще да го направя. Искам да се спусна с пълна скорост по криволичещите улички и да видя къде са се заснели всички онези страхотни улични преследвания — в „Булит“, „Скалата“…

— В Сан Франциско могат да се видят много други неща — изчурулика Нина, щом усети, че Бойс не е особено доволен да чуе, че градът му се приема просто като фон на холивудските блокбъстъри. — Ще посетим и наистина интересните места.

— Радвам се да го чуя. — Кметът се обърна към придружителите си. — Бих искал да се запознаете някои много специални гости.

Той ги представи: сред тях имаше лидери на либерални групи, предприемачи от Силиконовата долина и чуждестранни бизнесмени, ухажвани от кмета с надеждата да открият нови работни места в Калифорния и в частност в Сан Франциско.

— А това е Прамеш Коил и съпругата му Ванита — представи той последните двама. — Господин Коил притежава една от най-бързо разрастващите се технологични компании в Индия — и освен това е изобретател на търсачката „Кексия“.

— О! „Кексия, просто попитайте“, нали? — каза Нина, повтаряйки мотото от рекламите на интернет търсачката, докато се ръкуваше с него. На външен вик Коил изглеждаше абсолютно непретенциозен, закръгленото му лице беше гладко като морски камък, очите му се криеха зад очила с телени рамки и беше склонен към напълняване, което ушитият му по поръчка костюм „Неру“ не можеше да скрие. Въпреки че Нина не беше обула обувки с високи токчета, той беше съвсем малко по-висок от нея. Тя предположи, че е около четирийсетте. — Вие сте изобретили „Кексия“? Един приятел ми я препоръча — сега ползвам изключително нея.

— До две години ще станем най-използваната търсачка в света — отвърна сухо Коил. Английският му беше правилен, но със странен акцент, равен, почти механичен. — Радвам се да се запознаем, доктор Уайлд.

— Надявахме се, че ще можем да обсъдим изложените артефакти — каза Ванита. За разлика от съпруга си, тя имаше отличаващ се, мелодичен акцент, и беше наистина забележителна, облечена в традиционното индийско сари от изящна рисувана коприна и окичена с бижута, най-впечатляващи от които бяха големите златни обеци. Беше може би на същата възраст като Коил и безспорно красива, но по един странен, птичи начин, заради тънкия й, остър нос.

— Просто попитайте, както се казва! Двамата с доктор Шарп с удоволствие ще отговорим на всичките ви въпроси — отвърна Нина, обръщайки се към цялата група.

Както и очакваше, повечето въпроси бяха свързани с короната. Но семейство Коил се интересуваха повече от друг артефакт.

— Кодексът на Талънор — каза Коил, навеждайки се да погледне отблизо. — Каква част от него е преведена?

— Около деветдесет процента — отвърна Нина. — Доктор Шарп ръководи работата по превода. Последните десет процента са доста трудни, но познанията ни върху езика на атлантите се увеличават непрекъснато.

— Обмисляли ли сте прилагането на краудсорсинг 1 1 Краудсорсинг — предоставяне на активна роля на потребителите в процеса на развиване на продукта или услугата. — Б.пр. — за ускоряване на процеса?

Нина беше изненадана то въпроса.

— Ъъъ, всъщност не. Не работим по този начин.

Той я погледна остро през очилата си.

— Пускането му в мрежата ще помогне повече от разпределянето му между няколко души. Освен това събирането на повече резултати ще намали вероятността от индивидуални грешки. Компанията ми би могла да осигури необходимия софтуер — на много поносима цена.

— Археологията изобщо не е като компютърните науки — отвърна Нина. — Освен това не желаем да разкриваме работата по превода заради информационната сигурност. Кодексът описва много места, посетени от Талънор, които са потенциален терен за важни археологически открития. Ако ги разкрием твърде рано, те могат да бъдат ограбени, преди да получим възможността да ги проучим.

— Но част от страниците вече са публикувани онлайн от АСН.

— Това е станало по решение на предшественичката ми, не мое — каза Нина с жлъч в гласа. — Щом ме назначиха за директор, веднага го отмених. Поставям науката на по-високо стъпало от рекламата.

— И двете са еднакво важни. Самата вие сте обществена фигура.

— Невинаги по мое желание, бъдете сигурен. Точно затова избрахме да покажем точно тези страници от Кодекса. — Нина посочи изписаните метални листи. — Картините по тях вече са били показвани в мрежата.

— Но точно тези страници привлякоха вниманието ми. — В механичния глас на Коил за пръв път се появи намек за емоция — вълнение — когато посочи с пръст долния край на втората страница. — Този текст тук — това не е езикът на атлантите, а е ведически санскрит. — Той погледна Нина. — Езикът на древна Индия.