Анди Макдермът - Свещената крипта

— Нашите учени в АСН работят върху превода на целия текст — добави Нина.

— Впечатляващо — каза Коул. Книгата беше подпряна на стойка; той заобиколи витрината, за да погледне корицата, върху която имаше изобразена просто една начупена линия, след което продължи нататък. — Това вече ми изглежда ценно.

Роуън кимна.

— Това буквално са диамантите на короната.

— Красиви са — каза Първата дама. — Колко струват?

— Трудно е да се каже — отвърна Нина, докато всички зяпаха предмета, скрит зад бронираното стъкло. Той представляваше богато украсена корона, направена от злато и орейхалк, със сребърен обков. Тя беше обсипана със скъпоценни камъни, които блещукаха изкусително под ярките лампи. — В чисто материално отношение, може би около три милиона долара. Но като културен артефакт, короната на владетеля на изчезнала цивилизация струва… кой знае? Тя е безценна.

— Тогава дано охраната ви е на нужното ниво — пошегува се президентът. Последва нов смях. — Това е наистина невероятна изложба, доктор Уайлд.

— Благодаря ви, господин президент. — Тя почувства облекчение. Може би притесненията и за високия бивш адвокат с квадратната челюст са били неоснователни…

— Хубаво е да се види, че всички средства, които американското правителство наля в АСН, най-после дават видим резултат — продължи той, помрачавайки оптимизма на Нина. — Намираме се в криза, все пак. Американският данъкоплатец трябва да научи, че парите му се харчат мъдро.

— Е, аз не съм американец, но си плащам данъците тук — каза Еди, приближавайки се до Нина, — и според мен АСН си заслужава парите. Най-вече защото прави разни полезни неща, за които повечето хора дори не научават, господин президент — добави той.

Хората от свитата на президента го изгледаха студено, а Коул му се усмихна; усмивката обаче не включваше очите му.

— Така е, господин Чейс. Между другото, радвам се, че най-после се срещнах с вас и доктор Уайлд. Предшественикът ми ви познаваше много добре.

— Надявам се, че, ъъъ, сме оправдали очакванията ви — каза Нина, усещайки как стомахът й се свива на топка. А протоколната усмивка в отговор на Коул само я притесни още повече.

Вместо това той се обърна към останалите.

— Страхотна изложба, нали? Отдайте дължимото на доктор Уайлд и АСН. — Последваха учтиви ръкопляскания. — А сега, за съжаление, трябва да замина за следващата ми среща — не трябва да оставяте скъпо платени адвокати да ви чакат на гладен стомах, защото това е сигурен начин да си навлечете процес.

Този път смехът на групичката прозвуча искрено — вицовете за адвокати винаги се харесваха. Агентите от тайните служби ги последваха към главния вход. Някой обяви на висок глас, че президентът си тръгва и останалите гости прекъснаха разговорите си, за да го изпратят с аплодисменти. Нина също се включи в тях, макар реакцията на Еди да беше просто бавно ръкопляскане.

— Не ми харесаха намеците му за АСН — каза загрижено Нина на съпруга си. — Смяташ ли, че ще ни ореже бюджета?

— Знае ли някой какво се върти в главата на един политик? Освен „Искам повече власт“?

— Уверявам ви, че въобще не е така — разнесе се нечий глас зад тях. Нина примигна, когато осъзна на кого принадлежи: Роджър Бойс, кмет на Сан Франциско.

— Сигурна съм, че така, господин кмете — отвърна тя. Беше се запознала с Бойс преди пристигането на президента и го познаваше единствено по репутацията му: последният от дългата поредица кандидати на демократите и по мнението на всички пример за политическа коректност. Придружаваха го група хора, за които Нина предположи, съдейки по облеклата им, които струваха повече от месечната и заплата, че са ВИП-персоните, които и бяха създали толкова проблеми предишния ден. — Еди просто се шегуваше. Нали?

— Аха — отвърна не особено убедено Еди.

— О, не съм се засегнал — отвърна безгрижно Бойс. — Това е част от работата ми. Няма да се задържите дълго на кметския пост, ако сте обидчив! Но хей, бих искал да благодаря на вас и на доктор Шарп за страхотната работа, която свършихте с тази изложба. Сигурен съм, че утре ще бъде голям хит, щом я отворите за посещение. Жалко, че не можете да останете тук по-дълго.

— Ако го направим, петнайсет други града може да се обидят — обади се Роуън. — Но според мен турнето започва страхотно.

— Че има ли по-добро място за началото му от Сан Франциско? — попита Бойс, махвайки с ръка към мъгливата улица, която се виждаше през прозореца. Нина едва се сдържа да не отговори „Ню Йорк“. — Успяхте ли да разгледате града ни?