Анди Макдермът - Свещената крипта

— Имам някакви идеи, но ти винаги ме наричаш „перверзник“, когато ти ги предложа! — Той тръгна след нея към спалнята, но телефонът му иззвъня. — Господи, кой ли е пък сега? — промърмори той, изваждайки го от джоба си. — Ало? А, бабче, здрасти. Мислех, че си си легнала. — Той се заслуша, потропвайки нетърпеливо с крак, докато баба му започна спокойно да обяснява какъв е проблемът. — Какво? Не, бабче, за филмовите канали се плаща допълнително. Затова не можеш да ги гледаш. Освен това бъди сигурна, че филмите на Грант няма да ти харесат.

— Ще те чакам вътре — каза Нина с усмивка, влизайки в спалнята.

Еди я изпрати с примирен поглед.

— Не, бабче, не — със сигурност не ти трябва да гледаш точно тези канали! Лягай си, чу ли? Да, да, ще се видим утре. Добре, бабче, лека нощ. Чао. — Той прекъсна разговора. — По дяволите! Дори в собствената си къща нямаме време за нас.

— Само още два дни и най-накрая ще се отдадем на приятна, спокойна почивка — увери го тя.

Както беше предположила, Нина прекара голяма част от следващия ден в разговори по телефона. Изложбата „Съкровищата на Атлантида“, която показваше множество древни артефакти, открити от Агенцията за световно наследство в потъналите руини на Атлантида, щеше да започне четиримесечно турне в шестнайсет града на четиринайсет държави. Въпреки че беше прехвърлила част от организационните въпроси на Роуън Шарп и няколко други хора, за директора на АСН оставаха твърде много задачи, които, честно казано, я изтощаваха.

— О, Господи — въздъхна тя, разтърквайки очи след приключването на един особено продължителен разговор. — Следващият път, когато се наложи да си имам работа с тайните служби, просто направи едно анонимно обаждане и им кажи, че съм комунист или нещо подобно, за да ме вкарат в черния си списък и повече да не се налага да се разправям с тях!

— Много проблеми? — попита Еди, който седеше на един стол, вдигнал краката си на бюрото, докато я чакаше да приключи с разговора.

— Точно. Интерпол предложи ООН да увеличи охраната на изложбата, защото всички ги е подгонила параноята след кражбата на Давид на Микеланджело, но сега пък градският съвет на Фриско се оплаква, защото не искат да плащат допълнително за това и на всичкото отгоре тайните служби изпадат в истерия, защото трябва да проверяват всички новоназначени. Освен това от кабинета на кмета не спират да добавят хора към ВИП списъка, понеже очевидно всички искат да се срещнат с президента, а „мъжете в черно“ трябва да проучат и всички нови гости. И незнайно защо са решили, че аз съм виновна за това.

— Не е лесно да си на върха.

— Много си прав. Сега свали краката си от бюрото ми. — Нина впери поглед в дразнещите крайници, докато те не се озоваха на пода. — Готово ли е всичко?

Той кимна.

— Полетите и хотелът са потвърдени, а Лола ще донесе докладите от Египет, които искаше да провериш. Освен това ми каза, че има нужда от по-високо ниво на достъп, за да ги вземе. Египетското правителство предпочита някои неща да останат секретни. Държи ги на сигурно място.

Тя направи кисела физиономия.

— Единственият начин това да стане преди да излетим утре е да отида и да увисна на главата на отговорника по безопасността, докато не подпише. Тя може да използва моето разрешително, знае кода.

— Боже, ти дори на мен не позволяваш да използвам кода ти.

— Тя ми е лична асистентка, не съпруг. За съвсем различно доверие става въпрос. — Тя се усмихна на преувеличената обида, която се изписа на лицето му. Телефонът й иззвъня. Тя вдигна. — Здравей, Роуън! Върна ли се в Сан Франциско? Носиш ли цветя в косите?

Еди видя, как усмивката й постепенно увяхва, докато слуша приятеля си.

— Ще изчакам — каза той и отново вдигна краката си на бюрото.

Нина раздразнено махна с ръка да ги свали.

— Добре, ще говоря с тях — каза ядосано тя. — Ще се видим утре там. Чао. — Тя затвори и зарови лице в шепите си. — Уф!

— Проблеми?

— Разбира се. Кметът отново е променил списъка с ВИП гостите. Което означава, че до пет минути тайните служби пак ще ми се обадят, за да ми трият сол на главата.

— Искаш ли да им кажа, че си комунистка?

— Не ме изкушавай.

— И все пак — каза Еди успокояващо, — мине ли утре, си измиваш ръцете и спираш да се тревожиш. Просто трябва да хванеш самолета за Фриско, да им покажеш нещата от Атлантида, да се срещнеш с президента… и после да се върнеш към онова, което наистина обичаш — да изкопаваш разни стари джунджурии от земята.