Анди Макдермът - Свещената крипта

— Добре, ’щото това няма да го бъде.

— … но поне можеше да му се обадиш.

Лицето на Еди приличаше на каменна маска.

— Защо? Нямам какво да му кажа.

— Ами ако с Нина имате деца? Нима ще растат, без да познават дядо си? Той няма да стане по-млад. Нито пък ти, като стана въпрос за това.

— Знаеш ли какво — изрече той раздразнено, — дай да сложим край на разговора, преди да е съсипал тотално този прекрасен ден, а?

— Помисли си, Еди — каза Елизабет, докато се приближаваха до Холи и бабчето, които чакаха до входа.

— Отдавна съм го премислил. Здрасти, бабче!

— Ела тук, Едуард! — каза бабчето, а той се наведе и я прегърна. — Ох, малката ми агнешка пържолка. Отново женен! — Тя размаха закачливо пръст. — Обаче донякъде съм ти сърдита, че не ме покани на истинската сватба.

— Нямахме време, бабче — каза Еди, когато Нина се приближи. — Всичко стана набързо.

— Да, съжалявам много за това — обади се Нина. — Прощаваш ли ни?

— Разбира се — каза бабчето. — Ела, искам да прегърна новата си внучка.

— Искаш ли да те изпратя до стаята ти, бабче? — попита Еди.

Тя му махна с ръка.

— Стига глупости! Вие двамата трябва да останете и да се забавлявате. Холи ще ме отведе.

Холи погледна скръбно към Грант, от чиято компания беше отведена насила, което накара майка й да въздъхне и да пристъпи напред.

— Всичко е наред, бабче, аз ще те заведа. Никакво шампанско повече — рече тя твърдо на Холи.

— Вдругиден заминаваме за Сан Франциско — каза Еди на бабчето, докато Елизабет я водеше към изхода, — но преди това пак ще се видим.

— Толкова се радвам, че ви видях — рече бабчето. — Надявам се да имате чудесен брак. Всъщност знам, че ще бъде такъв.

— Благодаря — отвърна Нина. Бабчето им махна за последен път и Елизабет я изведе навън. Пред вратите се бяха струпали още повече хора; слухът, че Грант и Джесика са вътре се беше разпространил из всички социални мрежи. Щом вратата се затвори, Холи изтича право при групичката около Грант, където в борбата за вниманието му се озова пред конкуренцията на Джесика и Мейси. Нина се обърна към Еди. — За какво разговаряхте с Елизабет?

— Нищо важно.

Но тя го познаваше добре.

— Семейни въпроси?

— Само за една част от семейството.

— Да позная ли от три пъти?

— Както вече казах, не е важно. — С надеждата да смени темата, той посочи с пръст към другия край на залата. — Хей, виж, това е Роуън! — Той му махна с ръка.

— Внимавай, Еди — подразни го Нина, докато Роуън се приближаваше към тях. — Може да ме открадне от теб.

— Всеки, който опита нещо такова, ще съжалява — изръмжа Еди, преди да се усмихне не съвсем искрено на високия мъж. — Здрасти, Роуън. Радвам се, че успя да дойдеш.

— И аз се радвам, че съм тук! — отвърна Роуън. — Извинявай, че напоследък така бях обсебил Нина.

— Да, хубаво е, че тази вечер най-накрая ще останем насаме. Стига да не е домъкнала вкъщи куп задачки.

— Да, когато стане въпрос за Атлантида, тя винаги се вманиачава, нали? — каза Роуън. — Докато подреждахме изложбата, тя дори не пожела да се разходи из Сан Франциско. Абсолютен експлоататор.

— На мен ли го казваш — отвърна Еди. Той се ухили на съпругата си, която полагаше големи усилия да не отвърне на закачката, и изимитира с фалцет нюйоркския и акцент: — Еди, ще преместиш ли тези кашони? Еди, можеш ли да обезвредиш този капан? Еди, можеш ли да убиеш тези лоши момчета?

— Въобще не говоря така — възрази Нина. Тя погледна към Роуън. — Нали?

Той й намигна.

— Въобще. Но просто искам да ти кажа, Еди, че си един голям късметлия. Поздравления. И за двамата — амулетът на Нина явно действа и при други хора.

Нина докосна медальона си, направен от късче атлантски артефакт, намерен при експедицията на родителите и.

— Да се надяваме, че ще продължи да действа така, нали? Иска ми се „Съкровищата на Атлантида“ да има голям успех.

— Ще има — и то не заради амулета ти, Нина. А заради самата теб.

— И теб.

— Благодаря ти. — Роуън се усмихна и я целуна.

— Ей, ей — обади се Еди и дръпна Нина към себе си. После посочи към дансинга. — Искаш ли да танцуваме?

Диджеят беше пуснал песента на Рики Мартин „She Bangs“.

— Това не е точно танго.

— Ами ще импровизираме. Хайде.

Той я поведе към дансинга. Нина го прегърна през кръста.

— Благодаря ти, че направи всичко това.

— Хей, винаги си намирам повод да се напия.

— Сантиментален както винаги, а? — Но тя знаеше, че под безцеремонната му външност, оплешивяващият англичанин със счупен нос се забавляваше също като нея.