Анди Макдермът - Свещената крипта

— Роуън, това е Мат Трули — представи го Нина. — Той работеше за UNARA, а сега е в Организацията за океанографски проучвания. Мат, това е мой стар приятел, доктор Роуън Шарп. Той отговаря за изложбата „Съкровищата на Атлантида“.

— О, нима аз отговарям? — попита Роуън, преструвайки се на изненадан. — Странно, мислех, че ти си шефът. Та ти непрекъснато обикаляш и раздаваш нареждания…

Нина се изсмя.

— Ако аз съм шефът, значи ми е позволено да давам нареждания. Освен това тази изложба е много важна за мен. Просто искам всичко да е идеално.

— Е, ти винаги си била перфекционист. — Той и намигна, след това я огледа от главата до петите. — Като говорим за перфекционизъм, изглеждаш невероятно тази вечер. Ужасно завиждам на Еди. — Той въздъхна, усмихвайки се. — Ех, пропуснатите шансове…

— Престани, Роуън — каза Нина, но не и преди Лола и Мат да разменят любопитни погледи. — С Роуън излизахме известно време — обясни тя. — Преди много години, когато още бях студентка. — Двамата отново се спогледаха. — Да, имала съм гаджета и преди да срещна Еди. Защо всички толкова се изненадват от това?

— Макар че всъщност я познавам от доста по-рано — добави Роуън. — Бях приятел на родителите й — Хенри Уайлд беше преподавателят ми по археология. Дори му помагах при част от проучванията му на Атлантида. — Той нежно постави ръка на рамото на Нина. — Хенри и Лора щяха да се гордеят с теб. Ти намери онова, на което те бяха посветили живота си.

— Благодаря ти — отвърна Нина с лека тъга: родителите и бяха загинали, докато търсеха Атлантида. Тя се опита да потисне мисълта за това. Целта и на предстоящата изложба, и на тази вечер беше да отпразнува онова, което бе спечелила по време на търсенето на Атлантида, а не да тъгува за онова, което и беше отнето. — Но важното е, че сега целият свят ще може да й се наслади.

— Жалко, че не можеш да дойдеш с мен за цялата обиколка. Но Еди сигурно ще се ядоса, ако те отнема от него за цели четири месеца.

— Напълно е възможно — усмихна се Нина. — Като стана дума за Еди, трябва да отида да го намеря, така че до после.

— Забавлявай се. — Роуън вдигна чашата си в наздравица, след което каза на Мат: — С какво точно се занимаваш в ООП?

Мат се впусна в тирада, която обещаваше да бъде изпълнено с техническа терминология обобщение на работата му като проектант на роботизирани подводни съдове, а Нина тръгна из залата, търсейки Еди. Но преди да го намери, тя се сблъска с други познати лица.

— Здрасти!

— Нина! — извика радостно Мейси Шариф. Студентката по археология разговаряше с йорданците Карима Фаран и Ради Башир, тя — приятелка на Еди от годините му на наемник, той — продуцент от близкоизточна новинарска агенция.

— Как си?

— Добре, благодаря — отвърна Нина и я прегърна. — Как върви следването?

— Ами, нали се сещаш, че не бях кой знае колко силна ученичка? — рече Мейси с наперена усмивка. — Е, сега имам… само петици! Пет плюс дори! Понякога.

— Страхотно! Остават ти още година и половина, за да изкараш шестици — пък и както вече казах, ако искаш работа в АСН, след като се дипломираш, само ми кажи.

— Мисля, че ще искам. Благодаря. — Тя погледна покрай Нина. — Хей, това Грант ли е? — Нина кимна с глава, а очите на Мейси проблеснаха хищнически. — Отивам да го поздравя. Дали ще ме помни?

— Теб трудно може да те забрави човек — увери я Нина. Мейси бързо си сложи червило и се устреми през тълпата. — Той е дошъл с компания — извика Нина след нея.

— Ще видим!

— Тя е много… дръзка, нали? — каза Карима.

— И така може да се каже — отвърна Нина развеселено.

Рад кимна.

— Тъкмо ни разказваше с плашещи подробности за нощта, която прекарала с някакъв автомобилен състезател в Монако. А се срещаме едва за втори път! Аз може да съм журналист, но въпреки това съществува и нещо, наречено потоп от информация.

— Много е жизнена, определено. А вие двамата как сте?

— Все повече се приближаваме до момента, когато ще се оженим — каза Карима, поставяйки ръка на рамото на годеника си. — През пролетта, може би.

— Или лятото — добави Рад. — Или есента. — Карима заби в рамото му дългите си нокти. — Ох!

— Фантастично! — възкликна Нина. — Ужасно много се радвам, че успяхте да дойдете тази вечер. Благодаря.

Красивата йорданка се усмихна.

— По никакъв начин нямаше да го пропуснем. Макар че превърнахме пътуването ни в нещо като ваканция.

— Две седмици в Щатите — каза Рад. — Ще си направим обиколка. С нетърпение чакам да видя Гранд каньон.