Анди Макдермът - Свещената крипта

Основата на статуята се намираше на три метра над контейнера и бавно се въртеше. Фернандес даде сигнал с ръка да я спуснат по-ниско. Лебедката нададе вой, кабелите потрепериха. Мъжете внимателно протегнаха ръце. За една мъчителна секунда ъгълът на пиедестала закачи ръба на контейнера, стоманата се огъна със скърцане, но след това камъкът се плъзна вътре.

Вкопчили ръце в основата, осмината мъже се напънаха едновременно, за да насочат Давид в една посока, докато грамадната фигура продължаваше постепенно да се спуска. Фернандес махна с ръка на оператора да забави малко. Мъжете бутнаха по-силно, защото статуята продължаваше да се спуска под ъгъл. Оставаше по-малко от половин метър. Още едно бутване…

Основата се изравни с металния прът в единия край на рамката. Фернандес размаха ръце. Операторът отговори — и статуята се отпусна на пода с тласък, който разтърси целия контейнер.

Но задачата на хеликоптера не беше приключила. Контейнерът беше по-нисък от два метра и половина и статуята се извисяваше над ръба му. Мъжете се придвижиха към стените на рамката, докато хеликоптерът бавно се придвижи напред. Кабелите отново се опънаха силно, повличайки статуята след летателния апарат — но прагът на пода я спря.

Подобно на футболист, спънат при опит да овладее топката, Давид политна към пода…

В забавен каданс. Кабелите и сбруята се изпънаха. Лека-полека гигантът се наклони към очакващата го рамка, всяка част от която беше оформена така, че да поеме определена част от тялото на статуята. По-ниско. Фернандес затаи дъх. Давид сякаш беше вперил подигравателния си поглед право в него, предизвиквайки го да сбърка…

Но той беше изчислил всичко точно. Статуята полегна, дунапренът поддаде, стоманата изскърца — но издържа.

— Завържете я! — излая той. Трима от мъжете завързаха статуята за рамката, останалите разкачиха кабелите. Фернандес изтича към отворения край на контейнера и скочи на земята. Хеликоптерът набра височина и се отдалечи настрани, а куките издрънчаха в изкорубения метал. Вътре в контейнера мъжете се хванаха за въжетата, които висяха на едната му стена и започнаха да придърпват брезента върху отворения покрив.

Мърлявото синьо платнище разкри предмета, който лежеше на земята. Щом го зърна, Фернандес едва не се изсмя на абсолютната му наглост, макар че очакваше да види нещо подобно.

На земята лежеше копие на Давид.

Изработката му беше груба, едва девет десети от истинския размер на статуята; частите, които бяха подложени на по-голям натиск, бяха изработени от фибростъкло, останалото беше телена мрежа, мукава и кашони. Отблизо приличаше на подигравка, сякаш беше отмъкнато от някой училищен фестивал по народно творчество. Но никой нямаше да я види отблизо. Всички щяха да видят онова, което им бяха казали, че ще видят: безценно национално съкровище, висящо от хеликоптер.

Двамата с шофьора на камиона закачиха куките от сбруята за гърдите на дупликата, след което Фернандес махна с ръка на хеликоптера. Двигателите му завиха от увеличената мощност, имитацията се издигна във въздуха, хеликоптерът смени посоката и започна да се отдалечава от камиона.

Фернандес изпрати машината с поглед. Това беше последната фаза от плана му: идеалната примамка. Пилотът щеше да издигне хеликоптера на десет хиляди фута, щеше да се отправи на североизток, щеше да блокира управлението в курс на бавно, но стабилно падане — а той и оператора на лебедката щяха да скочат с парашути. Когато военните машини прихванеха хеликоптера, те нямаше да се осмелят да предприемат каквото и да било, от страх да не повредят статуята, а щяха безпомощно да наблюдават как се разбива в хълмовете на около петдесет километра по-нататък… а междувременно истинската статуя щеше да е отпътувала напълно безопасно към новия си собственик.

Фернандес се разсмя, неспособен да сдържа удовлетворението си повече. Бяха го направили! Той наистина беше най-великият крадец в историята. Още една задача и екипът му щеше да получи остатъка от обещаните сто милиона — половината от които бяха за лидера им и главен организатор на операцията. А последният обир, в Сан Франциско, щеше да е черешката на тортата в сравнение с онова, което бяха постигнали току-що.

Брезентовото покривало беше закопчано, задните врати — затворени. Без да спира да се усмихва, Фернандес се качи в кабината и даде знак на шофьора да подкара камиона в нощния мрак.

Ню Йорк