Анди Макдермът: Свещената крипта

Три седмици по-късно

— … Затова искам да вдигна тост — един позакъснял тост — за сватбата на двама мои много добри приятели… Еди Чейс и Нина Уайлд.

Избухнаха аплодисменти, а Нина се наведе зад гърба на съпруга си към мъжа с посивяваща коса, който седеше от другата му страна.

— Много хубава реч, Мак.

— Да — промърмори Еди, далеч не толкова впечатлен. — Спомена само няколко смущаващи момента от времето, когато служех в Полка.

Джим „Мак“ Маккримън се ухили.

— Че за какво иначе са кумовете? Освен това — продължи брадатият шотландец, — никога не бих разказал най-смущаващите истории в смесена компания. И със сигурност не пред баба ти.

Нина се изправи.

— Добре — рече тя, прокарвайки смутено ръка през червената си коса под погледите на всички, — знам, че не е прието… ъъъ… „младоженката“ — тя показа кавичките с пръсти, предизвиквайки смях в залата, — да изнася реч в този момент, но откакто се срещнахме, животът ни е всичко друго, но не и традиционен. — Нов смях. — Затова искам да ви благодаря, че сте тук — чудесно е, че толкова много от вас успяха да дойдат на първата ни годишнина, а и получихме наистина страхотни картички и съобщения от онези, които не са тук. Но най-вече бих искала да благодаря на човека, който направи всичко това възможно — моят странно-очарователен, понякога много щур, но винаги невероятен съпруг. — Тя целуна йоркширеца, което доведе до нова вълна от ръкопляскания.

— Искаш ли да добавиш нещо, Еди?

— Ами ти общо взето каза всичко. Освен… До дъно! — Той вдигна чашата си. — Приятно празненство!

Диджеят схвана намека и пусна песен — която според инструкциите на Еди беше кавър на „Por Una Cabeza“. Той стана и протегна ръка.

— Един танц?

Тя се усмихна.

— Знаеш ли, това май съм го упражнявала няколко пъти…

— Много добре — защото в Монако беше трагедия! — Той я поведе към дансинга, като по пътя двамата разменяха поздравления и шеги с приятелите си, преди да заемат позиция за танго.

— Готов ли сте за танц, господин Чейс? — попита Нина.

— Само ако вие сте, госпожо Чейс — отвърна Еди. Нина повдигна вежда. — Добре де, доктор Уайлд — каза той със закачлива усмивка. — Просто си помислих, че в брака ни може да има поне едно традиционно нещо.

— Толкова си старомоден — подразни го тя. — Едно, две и… танцувай!

— Всъщност съм впечатлена — каза Елизабет Чейс на по-малкия си брат. След изпълнението на Еди и Нина диджеят беше преминал на поп музика, на дансинга се струпаха по-младите и понапилите се гости, докато домакините се разделиха и започнаха да обикалят залата. — Нямах представа, че си толкова грациозен. Не трябва ли да носиш лъскави панталони и да танцуваш със знаменитости?

Баба и изпуфтя неодобрително.

— Е, според мен се справи много добре, Едуард.

— Благодаря ти, бабче — отвърна Еди. — А аз се радвам, че си тук, за да го видиш. Както и ти, Холи — усмихна се той на племенницата си, — и ти, Лизи… искам да кажа Елизабет.

Елизабет го погледна с някаква смесица от сестринска закачливост и неодобрение. Но на лицето на Холи беше изписано истинско задоволство.

— Толкова се радвам, че съм тук, чичо Еди! Трябваше да ви видя двамата с Нина — трябва ли вече да я наричам леля Нина? Звучи ми много странно — и да разгледам Ню Йорк, и да не ходя на училище! Обикновено мама не ми позволява да кръшкам.

— Сигурно постъпва правилно, въпреки че аз кръшках от училище непрекъснато и никак не ми навреди — отвърна Еди, подхилквайки се на саркастичното изсумтяване на сестра му. — Но пък е хубаво цялото семейство да се събере тук.

— Не е цялото — обади се многозначително Елизабет.

Еди се престори, че не е чул думите й.

— Някой да иска питие?

— Аз! — изчурулика Холи, вдигайки празната си чаша от шампанско.

— Достатъчно пи — рече твърдо майка й.

— О, стига де! Та аз съм на седемнайсет, почти съм пълнолетна.

— Не, тук не си — каза Еди. — В Щатите консумацията на алкохол е позволена след двайсет и една години. — Съзирайки ужасения поглед на Холи, той продължи: — Знам, каква гадост, нали? Но ако пиеш още, може да се наложи Ейми да те арестува. — Той подръпна ръкава на една от гостенките. — Нали така, Ейми? Тъкмо казвах на племенницата ми за това колко стриктно американските ченгета следят за спазването на закона.

— О, да — отвърна Ейми Мартин, присъединявайки се към групичката. Тя погледна чашата на Холи. — Като гледам тук имаме потенциален 10-64Д. Аз не съм на работа, но може да се наложи да докладвам и да те откараме в управлението. — Холи побърза да остави чашата си.