Анди Макдермът - Свещената крипта

— Има предвид Вегас — обади се многозначително Карима.

— Сигурна съм, че ще ви хареса — рече Нина. — Казахте ли на Еди, че почти сте определили датата?

— Още не — отвърна Рад. — След като пристигнахме, успяхме само да поговорим за малко.

— Отивам да го намеря. Сигурна съм, че ще бъде ужасно развълнуван. — Нина забеляза съпруга си да разговаря с Мак.

— Еди! Еди! — Мак се обърна към нея, но Еди не реагира. — Остарява и оглушава!

— Жена ти те вика — каза Мак.

— А?

— Жена ти. Около метър и шейсет и пет, червена коса, много красива, прочута археоложка?

— О, тази жена. — Еди се обърна, но хората, които се бяха струпали около Грант и Джесика, му пречеха да я види. — Не я чух.

— Повярвай ми, това извинение може да мине само веднъж. — Мак му се усмихна кисело, но усмивката му изведнъж се изгуби, след като не предизвика очакваната реакция. — Да не би нещо да не е наред?

— Не, нищо — отвърна Еди твърде бързо, оглеждайки залата. Мак повдигна вежди, но не каза нищо повече. — Доста народ дойде. Жалко, че не всички, които поканих, са тук, но не мога да очаквам хората да прелетят през половината земно кълбо, само за да хапнат сирене и туршия на клечка.

— Да, жалко — съгласи се Мак. Усмихна се отново, този път закачливо. — Някак си се надявах да видя Ти Ди…

Еди изохка с отчасти престорен ужас при мисълта да види бившия си командир и много по-младата африканка заедно.

— Дръж се прилично, дърт пръч такъв. Господи, изобщо не мога да разбера какво намира в теб.

— Ами неща като чар, галантност, мъдрост… Може да си чувал за тях.

— Пфу! Заслужаваш да те ритна по тенекиения крак за тия думи. — Кракът му спря на сантиметри от протезата на по-възрастния мъж.

— Щом смяташ, че това е начинът шансовете ни да се изравнят… — Двамата се разкикотиха и Мак вдигна чашата си. — За успешния ви брак, Еди.

— Благодаря. — Чашите им се чукнаха.

— Как ти се отразява семейният живот?

— Засега нормално. Но имаме нужда нещо да ни подсказва колко дни са минали от последния път, когато някой се е опитал да ни взриви. Засега сме на около пет месеца.

— Да се надяваме, че ще поставите много, много по-дълъг рекорд. — Зад гърба на Еди се появи Нина и отново го повика. Мак умишлено повиши глас, за да може да го чуе. — Макар да подозирам, че скоро ще започне да ти липсва да бъдеш мишена на някого.

— Хич да не се надява — каза Нина, заставайки до изненадания Еди. — Не ме ли чуваш?

Той сви рамене.

— Тук е доста шумно.

— И за какво разговаряха двама стари бойни коне като вас?

Еди я погледна обидено.

— Ей! Какви са тия „стари“ приказки!

— Тъкмо се чукнахме за щастливия ви брачен живот — каза Мак. Нина погледна Еди с блеснали очи и го прегърна през кръста. — А Еди ми казваше колко се радва, че толкова много хора са успели да дойдат.

— Знам — каза тя, оглеждайки гостите. — Не е ли страхотно? Макар да съм малко разочарована, че Питър Олдърли дори не се обади. Какво ти каза, като му даде поканата?

Мак примигна.

— Покана ли?

— Да. Пъхнах я в твоя плик, защото не му знам адреса.

Шотландецът я погледна озадачено.

— Не съм получавал покана за Питър.

— Не си… — Нина погледна подозрително съпруга си. — Еди? Какво си направил с поканата за Питър?

— А, това ли… — отвърна равнодушно Еди. — Изпадна от плика, преди да успея да го оближа. А после някак си… се озова в канала.

Нина се отдръпна от него.

— Еди! Не мога да повярвам, че си го направил! Особено след всичко, което той направи в МИ-6, за да ни помогне.

— Олдърли е нещастно онанистче, а и без това не може да ме понася.

— Не е там работата!

— Еди пак ли създава проблеми? — попита Елизабет, присъединявайки се към групичката им. — Защо ли не съм изненадана.

— Боя се, че да — въздъхна Нина.

— Бабчето започна да се уморява, така че е време да се качи в стаята си — каза Елизабет на брат си. — Но преди да отиде, иска да ти пожелае лека нощ.

— Да, добре — отвърна Еди ухилено. — Нали съм любимият й внук.

— Един бог знае защо. Хайде, идвай. Ти също, Нина, нека цялото семейство се събере при нея. — Тя ги поведе през стаята, обръщайки се рязко към Еди, докато Нина отиде до близката маса, за да остави чашата си: — Почти цялото.

— Вярно. Шашавият братовчед Дерек го няма, нали? — рече Еди.

Елизабет нямаше намерение да се отказва.

— Знаеш много добре кого имам предвид.

— О, не започвай пак — промърмори той.

— Не си разговарял с татко повече от двайсет години, Еди. Синът му се жени, за бога. Не казвам, че трябва да се сдобряваш с него пред всички в холивудски стил…