Еди се разсмя и представи младата полицайка на семейството си, след което се обърна и се загледа в неразборията, която се беше заформила пред входа на сервизното помещение.
— Трябваше да се досетя, че ще предизвика суматоха, по дяволите. Почакайте малко. — Той прекоси залата, за да затвори вратата, което се оказа доста трудно, заради опитите на събралите се отвън зяпачи да надникнат вътре. — Това е частно парти, така че се омитайте от тук! — предупреди ги той, затръшвайки вратата, след което се обърна към новопристигналия и неговата придружителка. — Радвам се, че успя. Закъсня само с един час.
Както обикновено, Грант Торн не обърна никакво внимание на сарказма му.
— Извинявай, пич — рече холивудската звезда. — Джесика не можеше да реши коя рокля да облече.
Еди разпозна в придружителката му Джесика Лейнс, холивудска старлетка, станала известна с две успешни тийнейджърски комедии и един хорър, както и с готовността си да се съблича пред камера.
— Радвам се да се запознаем — каза той на русокоската, която се усмихна безизразно.
— Еди тук спаси живота ми — каза и Грант. — Той е готин тип, нищо че е британец.
— Леле, спасил си живота му? — попита Джесика. — Страхотно. Значи ти си някакъв телохранител?
— Нещо такова — отвърна безучастно Еди. Някой се опита да надникне в залата; той мина зад Грант, за да залости вратата отново, прошепвайки му: — Мислех, че ще доведеш другата Джесика. Нали се сещаш, тъмнокосата?
— Назад си с новините, старче — тихо му отвърна Грант. — Освен това все е Джесика, нали?
Еди поклати глава, след което поведе двамата през залата, която изведнъж се наелектризира от присъствието на звездната двойка. Холи особено много беше зашеметена от появата в реално време на мъжа, когото досега беше виждала само на плакатите по стените в стаята си.
— Народе, това са Грант и Джесика, които… сигурно познавате.
Докато Еди се занимаваше с представянето им, бабчето ги гледаше втренчено.
— О, теб те знам — каза тя на Грант. — Видях те по телевизията. Ти участваш в онази реклама, нали?
— Не! — изсъска ужасената Холи. — Това беше реклама за филма му! В който играе главна роля! Като звезда!
— О, това обяснява всичко. Напоследък не гледам филми — рече доверително бабчето на Грант. — Всичките са толкова шумни и пълни с насилие, големи глупости. Но съм сигурна, че твоят е много добър — добави учтиво тя.
Еди сподави смеха си при вида на смутеното лице на Грант.
— За питиета отивах, нали?
Той се запъти към бюфета, разминавайки се с Нина.
— Коя е тази с Грант? — попита тя.
— Една Джесика.
— Мислех, че приятелката му е с тъмна коса.
— Стига, скъпа. Самата ти си знаменитост, знаеш как стават тия неща.
— Не съм знаменитост — отвърна Нина, леко смутена от думите му.
— Да бе. Все едно това, че двеста милиона души те видяха на живо по телевизията във вътрешността на Сфинкса, не се брои.
Тя изръмжа.
— Не ми напомняй. До после. — Целуна го по бузата и се отдалечи, забелязвайки група приятели и колеги до една от масите. — Мат, Лола! — извика тя, приближавайки се към тях. — Всичко наред ли е?
— Страхотно е, благодаря — отвърна Мат Трули, вдигайки чашата си. — Страхотен купон сте спретнали двамата с Еди. Поздравления!
— Е, всъщност Еди го организира — призна тя на тантурестия австралийски инженер. — Аз бях малко заета с работа — повечето време прекарах в Сан Франциско. Но щом ви е приятно, с удоволствие бих си приписала заслугата за това!
— Изглеждаш страхотно, Нина — каза Лола Джианети. Нина усети как се изчервява от комплимента на личната си асистентка — макар че трябваше да признае, че кремавата и рокля беше много по-елегантна от костюма, който носеше в офиса или раздърпаните и удобни дрехи, които предпочиташе да носи на терен. — Освен това не знаех, че двамата с Еди можете да танцувате!
— Това танго беше доста разгорещяващо — обади се Мат.
— Има ли много… ъъъ… самотни жени на курса по танци?
Появата на един от гостите спаси Нина от отговора на този въпрос.
— Ето те и теб, Нина — каза Роуън Шарп. — Мислех си, че въобще няма да успеем да поговорим.
— Прекарахме почти цяла седмица заедно, Роуън — каза тя с усмивка. — Човек би могъл да си помисли, че вече ти е писнало да ме гледаш.
— О, стига глупости. — Високият, чернокос мъж от Кънектикът беше на около трийсет години и облечен в смокинг изглеждаше още по-елегантен от обикновено. Нина забеляза развеселено, че той веднага привлече вниманието на Лола. — Никога нямаше да го пропусна — дори ако трябваше да долетя от Сан Франциско, за да присъствам.
Читать дальше