Анди Макдермът - Свещената крипта

Операторът разбра посланието. Статуята отново се издигна, този път по-внимателно. Оставаха още два метра, преди да заеме правилната позиция. Хората продължаваха да я бутат, да я направляват. Метър и половина, метър…

Пиедесталът издумка върху напукания под, правейки на сол начупените парчета стъкло. Фернандес видя, че кабелите минават почти през самия център на дупката.

— Закачайте се! — извика той.

Всеки от мъжете прикрепи куката на сбруята си към металните пръстени. След като всички бяха готови, Фернандес даде нов сигнал на оператора.

Боботенето на двигателя премина във вой и хеликоптерът започна да се изкачва.

Статуята се разклати отново и се издигна над пода — този път окончателно. Фернандес и екипът му се издигнаха заедно с нея. Шумът и вятърът от хеликоптера бяха ужасяващи, но ако всичко вървеше по план, то нямаше да се налага да ги търпят още дълго…

Хеликоптерът увеличи мощността си. Силата на вятъра накара статуята да започне да се върти и да се клати, докато се издигаше нагоре. Фернандес го беше очаквал; нямаше начин това да бъде предотвратено. Оставаше му единствено да се надява, че нещата няма да излязат от контрол.

Четири метра нагоре, пет, скоростта на издигане се увеличаваше. Галерията се завъртя около тях — и изведнъж се озоваха над покрива. Бяха се измъкнали!

Продължиха да се издигат, а Фернандес огледа града под краката им. Хеликоптерът мързеливо превключи от издигане към полет и носът му се завъртя на северозапад. По улиците, които водеха към музея, се забелязваха пулсиращи светлини. Полицията. Фернандес се усмихна. Идваха твърде късно.

Все пак се притесняваше от една от полицейските машини. В небето на югозапад се забелязваше пулсираща светлина. Друг хеликоптер.

Който се беше отправил към тях.

Фернандес очакваше, че ще го изпратят, за да осигури въздушна подкрепа за полицаите, предвид експлозиите на автомобилите — но след отклонението на техния хеликоптер от курса му и включените аларми в Галерия дел’Академия, някой беше събрал две и две и беше осъзнал, че както взривовете, така и горския пожар бяха просто за отвличане на вниманието.

Хеликоптерът набра скорост, Флоренция се изнизваше под краката им. Но не достатъчно бързо. Полицейският хеликоптер скоро щеше да настигне тежко натоварения Сикорски — а за да успее планът, следващата фаза трябваше да бъде изпълнена без свидетели.

Фернандес погледна напред, присвивайки очи заради брулещия вятър. Северният край на града не беше много далеч и с приближаването към хълмовете блещукащите градски светлини изведнъж бяха заменени от тъмнината на гората и полята. Нямаше никакви пътища; можеше да ги преследва само летателен апарат.

Но той беше предвидил и това. Друг член на екипа му беше заел позиция върху един покрив в покрайнините на града, точно под курса на хеликоптера.

Летателният апарат и странния му товар профучаха над последните къщи. Полицейският хеликоптер ги настигаше бързо. Прожекторът му освети зеления корпус на скайкрейна, преди лъчът му да се спусне надолу и да разкрие блестящата белота на висящата статуя.

Полицейският хеликоптер се приближи…

Но изведнъж полетя към земята, обвит в огнен воал, и се разби в гората, която се намираше отвъд покрайнините на града.

Човекът на Фернандес беше въоръжен с руски преносим зенитен комплекс „Игла“ и изстреляната от рамото му ракета се беше взривила в ауспуха на хеликоптера.

Испанецът се усмихна. Италианските въздушни сили щяха да организират преследване на хеликоптера — а той искаше точно това от тях. Защото само след няколко минути той и хората му щяха да се намират колкото се може по далеч от въздушния кран.

Хеликоптерът се спусна и забави ход, под краката им се появи тъмната гора. Приближаваха крайната си дестинация: отдалечен път, който криволичеше из хълмовете. Фернандес забеляза между дърветата примигваща червена светлина. Последният член на екипа му, който ги очакваше с камион.

Хеликоптерът помете върховете на дърветата, а статуята се залюля колебливо за няколко тревожни мига, преди да се успокои. Каросерията на камиона се намираше точно под нея — стандартен дванайсетметров контейнер без покрив. На пода му беше излята метална рамка със специфична форма, покрита с дебело дунапреново уплътнение. До каросерията се забелязваше грамаден предмет, скрит под брезентово платнище.

— Добре, скачайте! — извика Фернандес, откопчавайки един клипс на сбруята си. Помощното му въже се размота и увисна надолу. Той бързо се спусна в камиона, следван от останалите. След миг ботушите им се удариха в метала, те откачиха въжетата и се наредиха под статуята. Фернандес светна прожектора, за да осигури по-добра видимост на оператора на лебедката, след което се присъедини към останалите.