Анди Макдермът - Свещената крипта

Немезисът продължи на заден ход навътре в залата, хората на пода се опитваха да изпълзят от пътя му. Някои от мотористите слязоха от машините си, без да отклоняват пистолетите си от тълпата, а други трима поеха към мястото, където се намираха Еди и Нина.

Погледът на Нина се насочи към короната. По-малко от трийсетина минути по-рано тя я беше определила като безценна — но сега някой възнамеряваше да разбере точно каква е цената и в реалния свят.

Мъжете спряха моторите и слязоха от тях с пистолети в ръце. Нито извикаха заповеди, нито ги заплашиха по някакъв начин. Намеренията им бяха пределно ясни — а един смел охранител, който се опита да извади оръжието си, беше покосен от куршумите на картечните пистолети.

— Какво да правим? — изсъска Нина. — Не можем да им позволим да откраднат короната!

— Д-да, можем! — каза Бойс с треперещ глас. Той надигна главата си, докато безликата троица се приближаваше към него. — Аз съм кметът на Сан Франциско. Моля ви, вземете онова, за което сте дошли и си вървете. Няма нужда да пострадат още хора. — Нина се намръщи, но знаеше, че нищо повече не могат да направят.

Джипът продължаваше да се движи на заден ход. Задната му решетка закачи друга витрина, която падна на земята и се разби на парчета. Златният тризъбец издрънча на пода, а големият офроудър спря зад тримата мъже.

Те изгледаха невъзмутимо короната… и по знак на най-високия от тях, очевидно лидера им, се приближиха към следващата витрина.

В която се намираше Кодексът на Талънор. Въпреки обзелия я страх, Нина успя да се изненада. Това ли беше целта им?

Реакцията на Роуън беше същата като нейната.

— Не, не можете да го вземете! — извика той, скочи…

И водачът го застреля.

Куршумът се заби в гърдите на Роуън и го отхвърли назад, облян в кръв. Главата му отскочи от пода.

— Роуън! — изкрещя Нина. Опита се да допълзи до него, но Еди я притисна към пода. Приятелят й беше все още жив, гърдите му се повдигаха леко, но ризата му подгизна от кръв.

Водачът простреля витрината с един-единствен изстрел. Бронираното стъкло изпука, покри се с криви пукнатини, но не се счупи, докато един удар с дръжката на картечния пистолет не довърши работата. Мъжът извади Кодекса и притисна тежката книга към гърдите си, а един от хората му се върна при офроудъра и отвори капака на багажника. Вътре имаше голяма метална кутия, подплатена с дунапрен. Той постави древния артефакт вътре, затвори кутията и затръшна капака на багажника. Двигателят на офроудъра изрева.

Мотористите, които се намираха най-близо до разбития прозорец, подкараха навън и се изгубиха в мъглата. Джипът потегли след тях, прегазвайки пръснатите отломки и ужасените гости.

Тримата мъже, които бяха взели Кодекса, се качиха на моторите си. Двама от тях веднага потеглиха; водачът им се обърна и погледна групичката около Нина, преди също да подкара мотора си след тях…

Еди се хвърли напред, приземявайки се до златния тризъбец. Грабна го, скочи на крака и го завъртя в ръката си така, че зъбците му да сочат назад.

Нина се спусна към Роуън.

— Някой да ми помогне! — извика тя, притискайки дланта си върху раната в опит да спре кръвта. Той изстена.

Офроудърът и първите двама мотористи стигнаха прозореца и прегазиха натрошените стъкла. Водачът ги последва…

Еди хвърли тризъбеца. Той прелетя през залата като блестящо копие, устремено към целта си…

Която не беше човек, а мотор.

Дръжката му се заби между спиците на задното колело и го блокира. Моторът падна на пода, изхвърляйки водача си.

Еди хукна към него. Хвани водача и всичко ще свърши…

Мъжът се претърколи като котка, скочи на крака — и извади пистолета си.

Еди се хвърли зад една от оцелелите витрини, прикривайки се от дъжда от куршуми. Те се забиваха в дебелото стъкло, което се покри с пукнатини — след което стрелбата изведнъж спря. Стрелецът хвърли оръжието си на пода. Нямаше повече патрони.

Изрева двигател. Шофьорът на офроудъра беше чул изстрелите и побърза да се върне в залата. Мотористът се затича към джипа и скочи в него.

Отвън се чу засилващият се вой на полицейска сирена. Някой от улицата се беше обадил на 911 и полицията беше реагирала бързо при заплахата инцидентът да е свързан с кмета…

Мотористите откриха огън по приближаващите се полицаи. Разнесоха се насечени удари на олово в стомана и пукане на стъкло, след това полицейската кола се завъртя на площада и спря рязко до едно каменно сандъче с цветя. Сирената утихна, само светлината на полицейския буркан продължаваше зловещо да проблясва в мъглата.