Анди Макдермът - Свещената крипта

— Това е твоят шанс.

— Какво? — Фернандес погледна в огледалото. Самотна светлина от фар пронизваше мрака — един от техните мощни мотори Хонда XR650R. Неговата Хонда. — Той ни преследва?! — попита той невярващо.

— Какво да правим?

— Следвай плана — отиваме на Тейлър стрийт и тръгваме нагоре по хълма. Къде е радиото? — Той потърси уоки-токито на Зек. — Карай по-бързо!

Мъглата беше направила улиците влажни и хлъзгави, а заради високата, недодялана структура на хондата Еди се чувстваше още по-несигурен. Но бързо започваше да улавя духа на офроудъра.

Джипът ускори, ревът на мощния му двигател отекна в околните сгради. Той профуча покрай една кола, която рязко натисна спирачки и поднесе. Еди изруга и я заобиколи. Беше ли моторът му достатъчно бърз, за да настигне офроудъра?

Имаше само един начин да разбере. Той даде газ.

— Да, наистина съм кметът Бойс! — извика Бойс в слушалката на радиостанцията. Дежурната диспечерка беше засипана от спешни обаждания и въобще не се впечатли от лудия човек, който се беше намесил в полицейската честота и твърдеше, че е кметът. — Вижте какво, просто изпратете линейка до изложбената зала „Халиуел“ и веднага блокирайте улиците! Група въоръжени обирджии на мотори и някакъв грамаден джип убиха няколко души, включително двама полицаи!

Жената веднага промени отношението си.

— Има убити полицаи?

— Да, застреляха двама мъже! Сега сме в тяхната кола и преследваме, ъъъ, бандитите — намираме се на… — той се огледа в търсене на някакъв ориентир. — Не знам на коя улица, мъглата е много гъста.

— В коя кола сте? Какъв е номерът й?

Бойс бързо огледа вътрешността на колата за някакви отличителни знаци и забеляза една табелка, прикрепена към таблото.

— Кола 643.

— Изчакайте, проверявам джипиеса… Кола 643 се движи на изток по Еди стрийт, приближава Левънуърт.

— Да, точно това е — каза Бойс. — Движим се на две пресечки след престъпниците — ще ви насочваме към тях. Просто ги спрете, преди да се измъкнат!

— Работим по въпроса, ъъъ… господин кмете. Екипите заемат местата си. Не поемайте излишни рискове.

— Малко е късно за това — промърмори Нина. Пред тях от мъглата се материализира една спряла кола, принуждавайки я да завие рязко, за да избегне сблъсъка. — По дяволите, това е като бягане с препятствия! Къде е сирената?

Мотоциклетът потрепваше под Еди, неравните офроуд гуми се опитваха да се закрепят върху мокрия асфалт.

— Мамка му! — изпъшка той, рискувайки един бърз поглед към скоростомера. Движеше се с над 90 километра в час по трилентовото платно, а джипът продължаваше да увеличава разстоянието между тях.

Някъде напред се разнесе шум, засвистяха гуми и засвириха клаксони. Офроудърът зави на север зад ъгъла и червените му стопове изчезнаха.

Пътя му препречиха сблъскващи се и поднасящи коли, объркани от профучаващите офроудър и мотоциклети. Еди натисна спирачките и напомпа ръчките, за да не блокират колелата. Хондата завибрира и закриволичи. Еди пусна единия си крак на земята за баланс, подметката му застърга в асфалта и той едва успя да се промуши между две ударени коли, за да направи завоя. С крайчеца на окото си забеляза табелата на ъгъла: Тейлър стрийт.

Пътят водеше нагоре по хълма и по изкачващата се редица улични светлини той разбра, че нататък става още по-стръмен. Но това не пречеше на офроудъра — червените светлини на стоповете се смаляваха все повече, избледняваха, отдалечаваха се.

— Не знам кой е — каза Фернандес по радиото, докато офроудърът се изкачваше по Тейлър стрийт, криволичейки между трите платна, за да се провре през натовареното движение, — а и не ми пука. Просто се отървете от него!

Пред него като светулки танцуваха светлините на мотоциклетите на хората му, които се опитваха да заобиколят препятствията по пътя си. Две от тях лумнаха по-ярко и след миг хондите и мотористите се материализираха в мъглата, след като бяха натиснали спирачките си.

Немезисът ги изпревари и Фернандес вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и видя как изостават, за да прихванат преследвача им.

Еди беше принуден да свие рязко встрани, за да избегне един автомобил, който излизаше от близкия паркинг. Той погледна назад към мястото, където едва не се сблъскаха, след което отново съсредоточи вниманието си върху пътя. Къде беше офроудърът?

Недалеч пред себе си забеляза две еднакви червени светлини…

Които се разделиха.