Анди Макдермът - Свещената крипта

— Какво беше това? — попита Бойс, след като минаха през него.

— Ами… мисля, че лошият е оставил част от себе си в Сан Франциско — отвърна раболепно Нина.

Кметът я изгледа лошо.

— До всички коли, до всички коли — чу се глас по радиото. — Провежда се високоскоростно преследване по Тейлър към Бродуей. Пътят е блокиран, натам се придвижват нови екипи…

Бойс впери поглед напред.

— Ако продължат по Тейлър стрийт, в никакъв случай няма да се измъкнат.

— Не може да нямат план — отвърна Нина и увеличи скоростта. — Защо иначе ще използват офроуд мотоциклети и грамадно бъги, освен ако не са планирали да слязат от пътя?

— В никакъв случай не могат да го направят на Тейлър стрийт — рече уверено Бойс, но след миг лицето му се сбърчи. — Освен при Кулбрит парк…

Моторите, които водеха групата, намалиха, щом се приближиха до мястото на срещата. Офроудърът бързо ги настигна. Малко по-нататък започваше рязко спускане на Тейлър стрийт надолу по стръмния хълм, продължаващо до пресечката с Грийн стрийт, където полицаите бяха блокирали пътя. В продължение на две-три пресечки нямаше друг изход.

Поне за хора с автомобили.

Но на изток се простираше малък парк. Наречен на името на първата поетеса — лауреат на Калифорния, терасовидният склон представляваше малък оазис от зеленина след заобикалящите го жилищни квартали. Идилията му се допълваше от грижливо поддържани цветни лехи и храсти…

Които бяха премазани от гумите на мотоциклетите. Хондите слязоха от асфалта, някои от тях предпочетоха чистия, но ръбест път надолу по стъпалата от двете страни на парка, а останалите просто преминаха през зеленината и гумите с големи грайфери разораха почвата и тревата.

Офроудърът ги последва и се плъзна по разкаляния терен. Зак бързо го овладя и използва системата 4×4 и грамадните гуми, за да изкачи високия бордюр. Джипът премаза една цветна леха и продължи бързо да се спуска по склона.

Първата полицейска кола стигна до върха и рязко наби спирачки, поднасяйки встрани, но беше невъзможно да ги последва в парка. Единият полицай изскочи навън и измъкна пистолета си, приготвяйки се да стреля по отдалечаващия се джип…

— ’звинявай! — изкрещя Еди и профучавайки покрай него изби пистолета от ръката му, за да не получи някой куршум в гърба.

После, лавирайки между дърветата, той се спусна през парка по следите на джипа, който се шмугна в гъсталака — откъдето се чу силен удар, последван от отдалечаващия се рев на двигателя му. Крадците бяха стигнали до другия път. Без да знае какво го очаква, Еди подкара мотора към смачкания храсталак — и след миг се озова във въздуха, защото се оказа, че това е краят на една от терасите. Моторът му се стовари на земята и миг по-късно той вече се отдалечаваше с пълна скорост по Валехо стрийт.

Зад гърба му продължаваха да вият полицейските сирени. Засега планът на крадците се развиваше успешно. Бяха успели да заблудят полицията.

Но преследвачите им не се отказваха. Еди форсира двигателя и се стрелна надолу по хълма по следите на джипа.

Радио докладът потвърди опасенията на Бойс: мотористите бяха преминали през Кулбрит парк и единственото, което оставаше на полицията, беше да тръгнат по дългия заобиколен път.

Но Нина нямаше никакво намерение да ги остави да се измъкнат толкова лесно.

— Откъде трябва да минем, за да им пресечем пътя?

— Поели са на изток, значи трябва да завием надясно — каза Бойс. Пред тях се появи кръстовище; тя рязко завъртя волана. — Не, не това дясно! Това е еднопосочна…

Към тях се приближаваше самотна светлина…

Двамата изкрещяха едновременно и Нина рязко сви към тротоара, за да избегне сблъсъка с тролея, който подрънкваше по Джаксън стрийт. Полицейската кола остърга стената, засипа тротоара с дъжд от искри и счупи страничното огледало на вагонетката.

— Добре — изпъшка Нина, след като слязоха отново на пътя, — от сега нататък тези неща ще ми ги казваш преди да направя завой, става ли? — По хълма се изкачваше една кола, но воят на сирената и примигващият буркан бързо я накараха да се махне от пътя им. — Ти познаваш града добре — накъде са се запътили?

Бойс се беше вкопчил в поставката за пушки и с усилие разтвори вцепенените си пръсти.

— Аз… Не знам. Ако искат да излязат от града, единствените маршрути са през Бей бридж или Голдън гейт — но те не са се запътили към нито един от тях.

— А в каква посока пътуват?

— Към пристанището. Намира се на по-малко от миля от тук.