Анди Макдермът - Свещената крипта

Право към офроудъра.

Стрелецът се опита да отскочи от пътя и…

Но закъсня. Мотоциклетът го притисна към паркирания джип с унищожителна сила. Страничната решетка на офроудъра разпра резервоара за гориво и стърженето на метал в метал произведе дъжд от искри.

Мотоциклетът избухна и експлозията подхвърли задницата на джипа във въздуха — и тогава се взриви много по-големият резервоар на офроудъра. Над кея се понесе огнена вълна, а горящият джип се преметна през парапета и се стовари върху едната от моторниците, размазвайки мъжете в нея, след което всичко се изгуби в тъмните води на пристанището.

Експлозията събори Зек на земята, а Фернандес се олюля от взривната вълна. Сандъкът падна на ръба на кея и се залюля. Фернандес се хвърли към него…

Но металната кутия падна с плясък във водата. За миг изглеждаше, че ще се задържи на повърхността… но морето постепенно я погълна.

Фернандес се загледа ужасено в ситните вълнички. Бяха толкова близо до успеха, от бягството ги деляха буквално секунди — а сега съкровището беше изгубено! Той стисна яростно зъби и се завъртя рязко, за да намери мъжа, който беше съсипал всичко.

Ръмжейки като разярен бик, Еди се нахвърли върху него.

Цялото тяло го болеше от тежкото падане, дрехите и кожата му бяха разкъсани, движеше го само чистата ярост. Противникът му все още носеше мотоциклетния си шлем, но по тялото му имаше хиляди други места, където можеше да нанесе болезнен удар — както установи след миг Фернандес, след като отнесе силен ритник в слабините.

— Тъпо копеле! — изръмжа Еди и го блъсна силно в дъските на кея. — Ще ме стреляш, а, гаден тъпа…

Зек го изрита с тежкия си ботуш в ребрата и го повали до шефа си. Еди падна по гръб, замаян. Зек го ритна отново, след което помогна на Фернандес да се изправи…

От улицата се разнесе изстрел от ловджийска пушка.

Свистящите оловни сачми разкъсаха кожените дрехи на Фернандес и заседнаха в широкия гръбен мускул. Испанецът изрева от болка и падна на земята, сгърчен в агония. Той беше поел по-голямата част от заряда, но босненецът също отнесе няколко сачми в ръката си. Зек залитна назад, притиснал с ръка раните си.

Полицейската кола на Нина се появи на кея — през прозореца се беше подал Бойс, стиснал пушката в ръка.

— Така ви се пада, тъпанари! — изрева той и презареди.

— Прицели се по-високо! — каза му Нина. — И гледай да не улучиш съпруга ми! — Кметът стреля отново. — По-високо! Цели се по-високо, идиот такъв!

Зек се поколеба, погледна Фернандес и се хвърли в оцелялата моторница под дъжд от сачми.

— Тръгвай! — изрева той на мъжа пред кормилото.

— Но Урбано…

— Нищо не можем да направим за него! Да се махаме от тук!

Моторницата се втурна напред, изригвайки струи пяна от двата си извънбордови двигателя.

— Иху! — изкрещя Бойс и стреля отново. — А така! Бягайте, копелета! Разкарайте се от моя град!

— Така ли се държиш на събранията на градския съвет? — Нина натисна рязко спирачките и полицейската кола спря почти на ръба на кея. Тя изскочи навън и хукна към Еди. Бойс слезе от колата и продължи да стреля след отдалечаващата се лодка, докато пушката остана без сачми. — Еди! Добре ли си? Еди?

Той надигна глава с усилие, опита се да се усмихне, но лицето му се изкриви в гримаса.

— Да, добре съм… Само че съм яко натъртен.

— О, слава богу. — Тя коленичи и му помогна да се надигне. — Какво стана с Кодекса? Успяха ли да го отнесат?

— Не.

Тя огледа кея, но не видя сандъка.

— Къде е тогава?

Той протегна треперещата си ръка и посочи към водата.

— Дано да не ръждяса.

Бойс се приближи с развълнувано и развеселено изражение на лицето.

— Да му се не види! Това беше… леле! Никога не бях стрелял с пушка.

— Забавно е, нали? — попита Еди.

— Да… Тоест, не, разбира се! Оръжията са заплаха за безопасността в гражданското общество. Очевидно. — Докато се оправдаваше, на лицето му се изписа смущение.

Воят на сирените приближаваше. Останалите полицейски коли най-после ги настигнаха. Полицаите наизскачаха на кея с извадени пистолети.

— Господин кмете! — извика единият от тях. — Добре ли сте?

— Добре съм — отвърна той и посочи ранения Фернандес. — Арестувайте този човек — той е член на бандата, която обра изложбата за Атлантида и уби няколко души, включително двама полицаи. Другарите му току-що отплаваха с една моторница — веднага организирайте преследване. — После посочи Еди. — Този човек се нуждае от медицинска помощ. Не, не го арестувайте! — добави той, когато ченгето посегна към белезниците на колана си.