Анди Макдермът - Свещената крипта

Мотористи!

Бяха забавили скоростта си и го изчакваха да ги настигне. Движеха се от двете страни на улицата, готови да го хванат в капан.

Профучаха през поредното кръстовище, оставяйки зад себе си хор от гневни клаксони. Мотористът отдясно на Еди се намираше по-близо до него. Двамата се движеха почти на една линия, той виждаше как безизразната огледална маска на моториста се обръща към него.

Лявата му ръка се протегна към нещо…

Еди рязко зави в мига, когато шофьорът измъкна картечния си пистолет. От дулото му блъвна огън и англичанинът бързо се наведе. Куршумите пръснаха някакъв прозорец и откъм тротоара се разнесе звън от счупено стъкло.

Повече нямаше накъде да отстъпва, защото беше блокиран от поредицата паркирани коли — а другият моторист се движеше точно пред него, принуждавайки го да стои в обхвата на стрелеца.

Ново кръстовище…

Еди рязко зави наляво, приплъзвайки се между две коли, които чакаха на светофара, и подкара по тротоара на Тейлър стрийт. Пред него вървеше една пешеходка — той изкриви кормилото и профуча толкова близо до нея, че ръката му се удари в нейната.

Вторият моторист изостана назад, за да получи по-добър ъгъл за стрелба. Навел ниско главата си, Еди профуча покрай втори стреснат пешеходец. В мъглата пред него проблесна зелена светлина — светофар на кръстовище. Докато го прекосяваше, щеше да се разкрие за преследвача си.

Неясна фигура се появи в мъглата — някакъв мъж с чадър в ръка…

Профучавайки покрай него, Еди грабна чадъра. Въздушният поток веднага го преобърна и той увисна зад него като счупено крило на прилеп.

Кръстовище…

Еди слезе отново на платното, появявайки се точно пред другия моторист, и хвърли счупения чадър в лицето му. Каската и кожените дрехи защитаваха добре мъжа, тънките пръчки и пърхащия плат не можеха да го наранят…

Но можеха да блокират видимостта му.

Само за секунда, докато той вдигаше ръка, за да отмахне покривалото върху лицето си…

Еди се нуждаеше дори от по-малко време. Рязко натисна спирачките, отклони се встрани и блъсна с рамо мъжа към един паркиран микробус.

Разнесе се силен удар, хондата рязко спря, мотористът прелетя през кормилото и се залепи с разперени ръце и крака странично върху микробуса. Остана там за миг като забодена пеперуда от хербарий и се свлече върху разбития мотор.

Еди не се обърна назад — трясъкът от удара беше достатъчен, за да му подскаже, че този човек повече няма да го притеснява.

Другарят на мъртвия моторист обаче беше друг въпрос. Той се устреми към Еди с пистолет, готов за стрелба.

— Отправили са се на север по Тейлър! — докладва задъхано Бойс, докато Нина завиваше и подкарваше с пълна газ нагоре по хълма. Пуснатата сирена караше обърканите шофьори, които бяха пострадали от преследването, да се отдръпват бързо от пътя им.

— Ясно, господин кмете — каза диспечерката. — Изпратили сме екипи да ги пресрещнат.

— Накъде води този път? — попита Нина.

— Към върха на големия хълм… след това се спуска надолу — отвърна Бойс, припомняйки си картата на града. — Но стигнат ли там, могат да поемат накъдето си поискат.

Нина не беше съвсем сигурна в това. Бандитите имаха някаква причина да изберат точно този маршрут. Но тъй като тя не познаваше града, тази причина оставаше скрита за нея. Можеше единствено да ги следва и да се надява, че полицията ще ги спре.

Ревът на двигателя на офроудъра не можа да заглуши воя на сирени пред тях — все още отдалечен, но бързо приближаващ се.

— Ами ако стигнат преди нас на върха? — попита Зек.

— Постарай се това да не става — отвърна Фернандес. Зек разбра посланието и натисна педала за газта. Джипът изпревари един едва пълзящ фолксваген бийтъл и с пълна газ пое по стръмната част от пътя, към бързо приближаващото се кръстовище…

Вдясно от мъглата изникна тромавото туловище на един трамвай и се насочи право срещу тях. Ватманът успя да забележи фаровете им навреме и натисна рязко спирачките. От металните колела се разхвърчаха искри. Офроудърът прелетя през релсите, разминавайки се на косъм със сблъсъка. Фернандес въздъхна облекчено.

Зад тях трамваят спря със скърцане по средата на кръстовището, блокирайки улицата.

Еди и мотористът криволичеха по улицата в смъртоносен танц на две колела. Картечният пистолет стреля; Еди чу — и почувства — прелитащите покрай него куршуми и рязко зави, преминавайки напряко по улицата.

Мотористът се опита да го последва. Еди натисна спирачките и отново смени посоката. Ако не успееше да се отърве от преследвача си, щеше да остане изложен на атака отзад. Но ако намалеше скоростта, щеше да се превърне в лесна мишена.