Анди Макдермът - Свещената крипта

— Всеки миг — изграчи Коил. — Всеки миг ще стане…

Картината се преобърна; операторът беше изоставил поста си и избяга, виждаха се само тротоара и част от червения килим. По екрана примигнаха бягащи сенки…

Проблясък…

Картината подскочи, след което се разпадна на множество пикселизирани квадратчета, преди да се изгуби напълно. Екранът потъмня.

Еди започна трескаво да оглежда останалите екрани с надеждата, че ще получи отнякъде повече информация, но не се виждаше нищо.

— Какво се случи? — попита Нина. — О, боже, какво стана?

Коил успя да издаде бълбукащ, кашлящ смях.

— Кали-юга приключи, доктор Уайлд. Това стана. Глобалният колапс е неизбежен… Господарят Шива ще унищожи старата епоха и ще сложи началото на нова.

— Все още можем да разкажем на всички какво сте направили — рече Нина, чиято безпомощност преминаваше в гняв.

— Ако всички разберат, че вие стоите зад атентата, няма да има никаква война — независимо как сте програмирали Кексия.

— Това няма да има значение — каза милиардерът. — Ще надделеят емоциите — гняв, страх, отмъщение. — Погледът му се премести към екрана над главата й. — Погледнете. Това е… образът, който ще промени света.

Новинарският канал се появи отново, показвайки картина от друга камера — този път от Раштрапати — Бхаван, — която потреперваше, тъй като операторът й беше блъскан от хората около него. Огромният дворец, осветяван от множество прожектори, се очертаваше рязко на фона на черното небе — както и издигащия се стълб от пушек и прах, който се приближаваше, за да закрие огромния купол на сградата.

— Виждате ли — изпъшка Коил с нарастващ триумф. — Мъртви са. Кексия вече обвинява Пакистан. Аз… спечелих!

— Единственото нещо, което спечели, е ритник в топките — изръмжа Еди и замахна с крак. Коил присви очи, но Нина хвана съпруга си за ръката, преди да успее да нанесе удара.

Тя посочи към екрана.

— Еди, виж!

Картината отново се беше променила, прехвърлена към друга камера. Образът подскачаше, докато операторът тичаше по някакъв коридор, и през виещия се пушек се виждаха богато украсените му стени. Предаването се излъчваше от вътрешността на двореца… но колко далеч от кота нула? Наоколо се препъваха хора, неясни призраци с дрехи и лица, потънали в прах.

Нина и Еди се взираха в екрана, затаили дъх. Камерата влезе в голяма зала. На стената в дъното се виждаше голяма дупка, но операторът насочи вниманието си към хората около него. Онези, които се намираха най-близо до стената, бяха засипани с отломки и очевидно мъртви. Другите все още мърдаха, тъмни кървави петна се открояваха върху бледия прах.

Но независимо от касапницата, операторът следваше журналистическите си инстинкти. Картината се стабилизира, съсредоточавайки се върху отделни групи хора. Търсеше оцелели държавни глави.

Ако имаше такива.

Черни сака, посивели от праха и натрошената мазилка. Агенти на тайните служби. Струпани около един човек. Камерата треперливо се приближи.

Един от агентите, с окървавен врат и рамо, се свлече на земята — и разкри мръсното лице на президента Лио Коул. Но той стоеше неподвижно, като бледа статуя. Нина стисна Еди за ръката, неспособна да продума ни дума от страх. Жив ли беше или мъртъв? Не можеше да разбере…

Той помръдна и се разкашля. Отвори очи, избърса лицето си и каза нещо на един от агентите.

— Да! — възкликна Нина и стисна силно ръката на Еди. — Никога не съм предполагала, че ще бъда толкова щастлива, когато видя някой политик да говори!

Картината се отмести от Коул, реагирайки на нещо извън екрана. Тя се повъртя из разсейващия се прах, преди да се спре на лицето на друг лидер: индийския президент, който се беше облегнал на стената, а двама мъже бързаха да му помогнат.

— Важните клечки са се измъкнали — поне някои от тях, де. — Еди гледаше екрана, докато камерата търсеше други оцелели. — А как ли е Мак? И Кит?

— И Питър — напомни му Нина, получавайки в отговор неприязнено изсумтяване. Операторът продължаваше да обикаля стаята, край него тичаха хора, които отиваха да помогнат на ранените. Появиха се още важни лица, извеждаха индийския премиер и руския президент на чист въздух. Зад тях…

— Мак! — извика Еди, зървайки шотландеца да накуцва към изхода. Костюмът му беше разкъсан, едната му ръка окървавена, но той не изглеждаше зле ранен. Зад него се появи Кит, подкрепян от един агент. Един едър, брадат индиец разблъска тълпата, за да говори с него, след което операторът смени картината.