Анди Макдермът - Свещената крипта

— Дръж си езика зад зъбите, кучко! — изпъшка Нина и я удари. Успя да я уцели в бузата, но това бе достатъчно, за да я отблъсне назад. Индийката се плъзна по тънкия лед, който се беше образувал върху метала под въздействието на пронизващия вятър. Тя залитна…

И падна точно до пистолета. Грабна го и скочи…

Нина се хвърли на пода и се плъзна към краката й. Сграбчи здраво индийката за глезените и ги завъртя. Ванита изгуби равновесие и падна…

Надолу по стълбите.

Тя изпищя, но писъкът й бе прекъснат рязко от отекващия удар в твърд метал. Продължи да се търкаля по стълбите. При всеки удар пистолетът стреляше и куршумите отскачаха със звън от машините. От един трансформатор се посипа дъжд от искри, някой от куршумите беше разбил изолацията му и последвалото късо съединение предизвика гневно жужене във вътрешността му. Няколко монитора примигнаха. Но Ванита се стовари на пода в безсъзнание, без да чува или вижда нищо.

Но Нина ги чу.

— Ох, по дяволите — изпъшка тя, изпълзя до стъпалата и погледна надолу. Ванита лежеше в подножието на стълбата, пистолетът беше на земята до нея… но искрящите пръсти и зловещото пропукване отказаха Нина да слезе да го вземе. Късото съединение беше накарало минералното масло, което охлаждаше трансформатора, да заври до точка на запалване. Щеше да се взриви всеки момент.

Еди изблъска трупа на Тандон и погледна нагоре към платформата. Коил се отърси от шока и се извърна, за да провери потреперващите образи на големите екрани. Дронът се приближаваше към целта си: 02:05 минути до сблъсъка. Индиецът направи няколко резки жестове — не за да промени курса на невидимия летателен апарат, а за да извика на екран основното меню.

Когато командите започнаха да се появяват на гигантската видеостена, Нина осъзна какво прави. Играта почти бе свършила — и милиардерът се опитваше да промени крайния резултат.

— Еди! — извика тя с дрезгав глас. — Той заключва управлението! — Така дори без никой да го управлява, дронът щеше да продължи да изпълнява мисията си.

Еди скочи, но знаеше, че докато стигне до платформата, Коил вече ще е приключил с работата си. Трябваше му по-бърз начин да го спре. Да го застреля — но пистолетът на охранителя не се виждаше никъде.

Което му оставяше само една възможност…

Той стъпи върху гърдите на Тандон, стисна здраво металния прът и го измъкна от гърдите на мъртвия мъж. Завъртя се и нанесе силен удар върху повредената рамка…

Ударената алуминиева подпора се счупи на две. Това веднага се отрази на останалата част от структурата; тежестта на видео стените караше хоризонталните подпори да се чупят една след друга. Еди побягна от падащите към него екрани, които се разбиха на пода и пръснаха на всички страни искри и късчета стъкло.

Повредата достигна до върха на купола. Образите на двата големи екрана се изкривиха, проекторната платформа се разклати, едната й половина се откърти и тя се залюля със скърцане над Коил. Той вдигна глава нагоре…

Платформата се откъсна. Прелетя около девет метра, преди Коил да успее да изпищи стреснато, след което го размаза върху пода.

Нина присви очи.

— Предполагам, че човек наистина може да бъде смазан от информацията.

Еди се приближи към нея.

— Исусе! Добре ли си? Приличаш на ухапана от вампир!

Нина го погледна объркано, докато не се хвана за врата и не осъзна, че Ванита е разкъсала кожата й с ноктите си. Тя избърса кръвта.

— Да, но трябва да…

Прекъсна я силен трясък. От стълбите се носеше пушек. Пропукването и съскането от трансформаторите се засилваше. Все повече екрани започваха да потреперват.

— Това не ми харесва — промърмори Еди. Той вдигна глава към купола. Двата големи екрана бяха празни — нямаше как да разбере колко близо до целта е стигнал дронът. — Ела!

Той хукна към платформата, Нина го последва. Стигнаха на горното ниво и откриха, че Коил е още жив и стене тихо под проекторната платформа.

— Как да спрем самолета? — попита го настоятелно Нина.

Въпреки болката си, Коил успя да се усмихне.

— Не можете — изпъшка той и от устата му бликна кръв. — Той лети на автопилот. След по-малко от две минути ще настъпи краят на Кали-юга…

На гърдите на Коил, върху сакото му „Неру“, се беше разляло голямо петно от тъмна кръв. Еди заби петата си в него и индиецът изкрещя.

— Кажи ни как да разблокираме управлението!

— Не — изпъшка Коил, след като Еди отслаби натиска.

— И без това няма да живееш още дълго, но аз мога да превърна последните ти секунди в ад.