Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди и Тандон започнаха да се обикалят. Англичанинът сви юмруци. Тандон също вдигна ръце, прилепил плътно пръсти като острие на брадва — но изведнъж на лицето му се изписа триумфално изражение — той си спомни, че има пистолет. Бръкна да го извади…

Но не откри нищо в празния си джоб. Пистолетът беше паднал докато висеше на мостчето.

Еди се хвърли към него и замахна към челюстта му.

Индиецът отметна глава назад и ударът засегна само брадичката. Той сграбчи Еди и го завъртя, като едновременно с това заби лакът в главата му и болезнено изви рамото му.

Еди залитна и се обърна с лице към врага си — но гърдите му изхрущяха от силния ритник. Той отстъпи назад…

И падна от платформата.

Също като Коил се приземи на металното мостче — но за разлика от софтуерния милиардер падането му не свърши там; той се претърколи под парапета и падна още три метра надолу, приземявайки се върху пода на залата. Остана да лежи по гръб, изпитващ пронизваща болка в раменете и гърдите, задъхан.

Нина сграбчи Ванита и й нанесе удар в бъбреците. Ванита изпищя, замахна с едната си ръка — и удари Нина по бузата с пръстена си. С пламтящо от порязването лице, Нина отстъпи назад, а към очите й се насочиха хищнически присвитите нокти на индийката.

Отстъплението й даде възможност на другата жена да се извърти и да я изрита в корема. Нина изохка и се преви на две.

— Значи мислеше, че съм слаба? — изсъска Ванита и следващият й удар закачи главата на Нина. — Знам как да се бия — израснала съм в бедняшки квартал! — Тя се пресегна към пистолета…

Но Нина я сграбчи за сарито и я дръпна обратно, настъпвайки силно босия й крак с ботуша си. Ванита изпищя, когато кутрето й се счупи. Нина я завъртя към себе си и сви юмрук.

— А аз съм от Ню Йорк, кучко!

Тя я удари силно в лицето. Окървавената Ванита се стовари до Зек. Разтърсвайки натъртената си ръка, Нина се обърна към пистолета. Той лежеше на около три метра от нея. Тя тръгна към него…

Но в крака й с всичка сила се заби отчупеното метално перило. Ванита го беше използвала като бейзболна бухалка. Нина залитна, едва не падна. Ванита закуцука към нея и отново замахна с металната тръба.

Коил бързо се изкачи по стълбите, притиснал ръка към разбитата си уста. Тандон се приближи да му помогне, но магнатът го отпрати с махване на ръка.

— Убий го! — изкрещя той. Бодигардът му скочи на мостчето, а Коил зае мястото си пред невидимия интерфейс.

Еди се опитваше да се изправи, когато мостът издрънча под краката на Тандон. Индиецът се опря на парапета — и скочи към него. Еди изкрещя и се претърколи встрани. На мястото, където беше главата му, се заби токът на ботуша на Тандон.

На сцената излизаха все повече лидери на различни държави, като по-малките нации бяха представяни първи. Президентът на Северна Корея се ръкува с домакините си, проблясващи фотоапарати запечатаха момента. Отброяването беше прекъснато след намесата на Еди, но се възобнови след като Коил върна дрона на предишния му курс.

Три минути и трийсет и две секунди до удара.

Нина вдигна ръка, за да се предпази от нападението на Ванита и металната тръба се стовари върху нея с тъп удар. Тя потисна вика си, отстъпи назад, за да избегне нов удар — и се блъсна в огромната видео стена. За разлика от другата в Бангалор, която беше разделена на отделни сегменти, за да позволява достъп до вътрешността й, този инфотарий образуваше непрекъснат триста и шейсет градусов кръг под купола. Алуминиевата рамка се разклати от удара и един от LCD екраните примигна.

Оголила зъби, Ванита замахна към нея с импровизираната бухалка…

Нина се метна встрани. Тръбата разби един от екраните, захранването му избухна и посипа пода с искри. Счупеният монитор се разби на пода, разкривайки панелите от фибростъкло на радарния купол.

Тандон ритна силно Еди отстрани и той се търкулна към стълбите, които водеха към мостчето. Хриптейки от болка, Еди се изправи на крака — и нападателят нанесе убийствен удар към гърдите му.

Въпреки че беше пребит и замаян, Еди намери достатъчно сила да се отмести. Ударът пропусна смъртоносната точка, но въпреки това силно натърти ребрата му. Той отстъпи назад, но Тандон продължаваше да замахва, целейки се в гърлото му, в сърцето. Всеки път Еди успяваше да парира ударите, но единственото, което постигаше, беше прехвърляне на болката в ръцете му. А Тандон дори не се беше изпотил — копелето си играеше с него, изморяваше го постепенно, и той скоро вече нямаше да може да се защитава.