Анди Макдермът - Свещената крипта

— Това е част от плана им — осъзна Нина. — Прамеш каза, че има архиви, в които съхранява цялата информация, за да не бъде изгубена, когато цивилизацията се сгромоляса. Това сигурно е един от тях. Той записва всеки бит информация, който минава през интернет.

— Да, защото точно от това ще има нужда светът след апокалипсиса — забавни домашни животни и порно.

— Убедена съм, че много внимателно ще се подбере кое ще оцелее и кое „случайно“ ще бъде изгубено за историята.

Зек ги изгледа странно.

— Какво искате да кажете с тоя апокалипсис?

Нина и Еди се спогледаха.

— Докато са обсъждали плана, ти си бил в кенефа, а? — попита го Еди. — Или пък просто са пропуснали да ти кажат тази част?

— Казано ти е всичко, което трябва да знаеш — рече твърдо Тандон на Зек, докато продължаваха да се изкачват по стълбите. На следващия етаж очевидно се намираха жилищните помещения; следващият беше същият, но обзаведен по-скъпо — дори в Арктика семейство Коил отказваха да се лишат от удобствата на богатия живот.

Стълбището свършваше тук, но щяха да продължат да се изкачват. Нина и Еди бяха отведени по един къс коридор до друга вита стълба, която водеше през средата на сградата до гигантския купол. Тя ги преведе през един индустриален етаж, в който големи — и съдейки по вида им, останали от епохата на Студената война — електрически трансформатори жужаха застрашително. Някога те бяха захранвали гигантската радарна антена; сега осигуряваха енергия за гигантското кълбовидно светлинно шоу, което беше заело мястото й.

— Доктор Уайлд — разнесе се познат глас, щом влязоха в инфотария. — И господин Чейс. — Прамеш Коил стоеше заедно с жена си на една кръгла платформа в средата на купола.

Ванита ги изгледа с отвращение.

— Защо са още живи?

— Преминали са през много препятствия, за да стигнат дотук, Ванита — каза Коил. На лицето му се изписа самодоволство, примесено с гордост, когато с театрален жест им посочи гигантските екрани. — Доведете ги на мостчето. Може да им позволим да наблюдават края на Кали-юга.

— Само се фукаш — каза тя с кавгаджийски тон, докато Зек, Тандон и още един пазач водеха Нина и Еди нагоре по витите стъпала. — Трябва просто да ги убием.

— Скоро, любов моя, скоро — отвърна той, поглеждайки към два екрана, които показваха картина от летателен апарат. Самолетът кръжеше над някакъв град и светлините му примигваха отдолу. Погледът му се прехвърли на новинарската емисия. — Почти е време да започваме — лидерите на Г-20 се събраха.

— Това ли е планът ти? — попита ужасената Нина. — Ще разбиеш самолет на мястото на срещата?

— Нямаш никакъв шанс — рече Еди. — Двайсет световни лидери на едно място, включително американския, руския и китайския президент? Ако над Делхи прехвърчи дори някое шибано врабче, към него ще бъде насочена ракета.

— Това е Делхи — каза Коил и кимна към екраните. — Безпилотният ми самолет обикаля на автопилот петнайсет километра западно от Раштрапати — Бхаван. Никой не знае, че е там.

— Имаш самолет тип стелт? — попита недоверчиво Еди.

— Акциите във военни самолетни компании си имат и своите предимства. Стелт-технологията дава голямо поле за проучвания. Аз имам достъп до тези проучвания и съм ги използвал по-добре от който и да е правителствен проект.

Нина си спомни какво беше видяла в двореца на Коил.

— Чакай малко, онзи твой самолет — тъмносив, с перка на гърба, със странен вид?

— Да. Провеждах му тестови полети през нощта. — Коил вдигна ръка с изпъната длан и я наклони на ляво; картината от въздуха повтори движението. — Малко трябва да се свикне с това, но съм усъвършенствал управлението. Жалко, че ще бъде само за една нощ. Забавно е. — Той свали ръката си. След миг хоризонтът отново се изравни. — Както сами виждате, когато не го управлявам, автоматично се връща към настройките по подразбиране, които в този случай са полет по резервен маршрут. Когато обаче прелети покрай определена точка, се включва друга програма.

— Полет на камикадзе — предположи Еди.

— Правилно. Дори и комуникациите да прекъснат, той ще продължи да изпълнява мисията си. Но за максимален ефект е необходимо прецизно изчисление на времето. — Той погледна към новинарския канал, който показваше осветената с прожектори сцена. Все още единствените хора, движещи се по нея, бяха техници, които извършваха финалните приготовления. — Не знам кога точно лидерите на Г-20 ще се съберат за официална снимка. Щом започнат да се появяват, ще стартирам програмата. Компютрите могат да насочат самолета към точното място, само аз мога да избера най-подходящия момент.