Анди Макдермът - Свещената крипта

— Най-накрая признавате, че има неща, които хората могат да свършат по-добре от компютрите, и давате това като пример? — каза Нина.

— Каква ирония, нали? Но след експлозията всички хора по света ще търсят отговори — и Кексия ще им ги даде.

Гласът на Нина се изпълни с презрение.

— Погрешните отговори.

— Кексия не лъже — отвърна Коил, недоволен от преднамерената обида. — Тя просто ще нагоди резултатите от търсенето според техните очаквания. В Индия ще изглежда, че пакистански бунтовници са извършили атаката. В Пакистан — че Индия отправя фалшиви обвинения към ислямистката държава, която бе нарочно изключена от срещата на Г-20.

— Ще се надигне гняв — продължи Ванита. — Хората и в двете държави ще искат действия — ще искат кръв! Между Индия и Пакистан ще започне война, която ще ескалира в ядрен конфликт. Веднага след това ще се разгори насилие. Държава срещу държава, Изток срещу Запад, индуси срещу мюсюлмани, мюсюлмани срещу християни. Светът ще се подпали. — Лицето й се изкриви в ужасяващо доволна усмивка.

— Не всички търсят информацията си в Кексия — посочи Нина. — И не всички са водени от ярост и отмъщение — за колкото и корумпирани и упадъчни да ги смятате. Няма да можете да подпалите Трета световна война само с едно събитие, дори да е толкова мащабно.

— Не ни е необходимо — каза Коил. — Вероятността за започването на глобална ядрена война е само четирийсет и три процента… но има деветдесет и девет процента вероятност, че финансовите и търговските мрежи, които са от жизненоважно значение за съвременната цивилизация, ще се сринат. Ефектът ще бъде същият. — Той зае позиция пред виртуалното управление. — Вие сте историк, доктор Уайлд. Но това ще бъде краят на историята. Началото на една нова ера. Нашата нова ера. Просветена… пречистена. Новата Сатя-юга.

По новинарския канал се виждаше как техниците разчистват сцената. Камерата се завъртя към входа, от който започнаха да се появяват официалните лица. Проблясващите светкавици осветиха района като прожектори.

— Излизат — рече възбудено Ванита и хвана ръката на съпруга си.

Той я отмести встрани.

— Ванита, любов моя, искам да напуснеш платформата, за да мога да управлявам спокойно виманата. Наистина ще бъде жалко, ако ме бутнеш и аз накарам самолета да катастрофира, преди да е стигнал целта си. — Тя се подразни от прикрития му сарказъм, но слезе по стъпалата до кръглото мостче, където застана до Тандон.

Коил вдигна и двете си ръце, застина за момент като диригент пред оркестър… след това размърда пръсти, сякаш хваща невидими ръчки. Картината от камерите рязко се наклони, когато стелтът направи вираж. Изкуственият хоризонт повтори движението и на екрана се появи зелена линия, показваща курса до президентската резиденция.

В дъното на екрана се появи текст.

„ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 04:02.“

И започна обратното броене: 04:01, 04:00, 03:59…

Нина ужасено гледаше на екраните как индийските президент и премиер се отправят към сцената.

— Ако го направиш, милиони хора ще умрат — и голяма част от тях ще бъдат от собствената ти страна!

— Те ще се преродят със следващия цикъл — каза Коил, без да сваля поглед от картината на летателния апарат. — И ще се родят в един по-добър свят.

Тя нямаше какво да отговори. Коил вярваше в убежденията си и Нина не знаеше с какви думи да промени намеренията му. Само действията биха помогнали в случая.

— Трябва да го спрем — прошепна тя на Еди.

— Да, това го разбрах. — Ако успееше да стигне до горната платформа, можеше да прекъсне полета на самолета, като избута Коил встрани, поеме виртуалния контрол и го разбие на някое отдалечено място — или поне щеше да го накара да се върне в орбита, докато световните лидери отново се приберат в сградата.

Само че стигането до платформата беше проблем. Там имаше трима въоръжени мъже, които щяха да го спрат.

Освен ако не ги редуцираше до двама…

— Ти си босненец, нали? — попита той Зек с почти разговорен тон, за голяма изненада на наемника. — Страната ти е почни наполовина християни и мюсюлмани, нали?

— Да — отвърна Зек подозрително. — Защо?

— Ами тази част от света има… да го наречем проблеми между различните етнически групи. Сега може и да се е поуспокоила, но това отново ще разгори страстите. — Той посочи към семейство Коил, които не сваляха погледи от големите екрани. — Шефовете ти току-що казаха, че това е целта им.

— Това не е моя грижа — отвърна Зек, но тази мисъл, изглежда, беше започнала да го притеснява.