Анди Макдермът - Свещената крипта

Мак и Олдърли се втурнаха през претъпканата зала, а Кит ги следваше толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата. Повечето от гостите бяха високопоставени индийски политици и държавни служители, останалите бяха дипломати и официални лица от другите държави, които бяха поканени на срещата.

Но тримата се интересуваха само от един човек. Забелязаха едрия мъж с прошарена брада близо до вратите, които водеха до просторния двор, където се бяха събрали лидерите.

— Господин Верма! — извика Олдърли, разблъсквайки група руски делегати, за да стигнат до него.

Аривали Верма, шеф на индийското разузнавателно бюро, прекъсна раздразнен разговора си с китайския си колега.

— Господин… Олдърли, нали? — Той разпозна високия, по възрастен мъж, който вървеше до него. — Полковник Маккримън? Какво има?

— Ще бъде извършено терористично нападение — каза бързо Олдърли. — Трябва да отведем делегатите на сигурно място.

— Какво? — Верма погледна към един от подчинените си, който стоеше наблизо. Слисаното изражение на лицето на човека му подсказа, че той не е чул нищо подобно в слушалките си. — Откъде научихте за това?

— Има ли значение? — сопна му се Мак. — Просто евакуирайте двора!

— Какъв вид нападение? Трябва ни повече информация! Целият свят ни гледа — ако вдигна тревога и нищо не се случи, ще изглеждаме като глупаци!

— По-добре така, отколкото да не правите нищо, докато самолетът не се стовари върху тях! — каза Кит, който най-после ги настигна.

Верма изпуфтя.

— Ако неоторизиран самолет се появи в радиус от петдесет километра, аз веднага ще бъда уведомен за това.

— Не и ако е стелт — каза Мак.

— Стелт ли? — повтори невярващо Верма. — Това е абсурд!

— Нямаме време за това! — изръмжа Кит. Той се опита да премине покрай Верма към вратата, но асистентът му блокира пътя…

Внезапно Мак постави дланите си на гърдите на Верма и го блъсна назад. Размахвайки ръце, той се блъсна в подчинения си. Двамата мъже се стовариха на пода.

Всички наоколо изглеждаха шокирани — после неколцина индийци от охраната се втурнаха към Мак… включително мъжете, които пазеха изхода към двора. Шотландецът намигна на Кит и леко кимна към изхода, което беше достатъчно за младия мъж. След първоначалното объркване, Олдърли се досети какво прави шотландецът, и успя да удари един от охранителите, които се опитваха да хванат Мак, преди също да бъде обграден от хора.

Оставяйки изхода неохраняван.

Кит заобиколи блъсканицата и изскочи на двора. Пренебрегвайки засилилата се болка в крака, той забърза напред, извади легитимацията си и я вдигна над главата си.

— Интерпол! — извика той. — Всички да влязат вътре — има терорист…

Двама облечени в черно американски агенти от тайните служби се хвърлиха към него и го събориха на земята. Световните лидери погледнаха изненадано суматохата, като някои реагираха разтревожено на последната дума.

Агентите сграбчиха Кит, обърнаха го по корем и извиха ръцете му зад гърба. Той се опита да се освободи, но не успя: оставаше му единствено гласът.

— Ще разбият самолет! — извика той. — Самоубийствен полет — единайсети септември! Махайте се от тук! Навън!

Датата привлече вниманието на всички. Единият агент пусна ръката на Кит и се заслуша в съобщението, което получаваше в слушалката си — след което скочи на крака и му помогна да се изправи. Останалите американски агенти се събраха като един около Коул и му разчистиха път към входа. За тайните служби всяка заплаха за живота на президента се считаше за реална, докато не бъдеше опровергана; потенциалните последствия от подценяването й щяха да бъдат безкрайно по-ужасни от обратното.

Бодигардовете на останалите лидери последваха примера на американците. Дворът имаше няколко изхода, всички от които водеха към вътрешността на двореца; групата се разцепи и всички хукнаха към тях.

Двамата агенти изблъскаха Кит към вратата. Над виковете и писъците той различи нов звук — високочестотното жужене, стърженето на самолетна перка.

Което постепенно се усилваше.

Нина и Еди, които следяха новинарската емисия, видяха как двама агенти се хвърлят върху Кит. Устата му се размърда — той викаше нещо, но екранът нямаше звук.

Картината подскочи, представителите на пресата се паникьосаха, някой събори камерата. Операторът се опита да отрази екшъна, обръщайки се към световните лидери, но те вече се бяха пръснали във всички посоки.

— Ох, мамка му — прошепна Нина.