Анди Макдермът - Свещената крипта

И двамата рязко вдигнаха глава при шума, който се разнесе над главите им — дълбок метален стон, прекъсван от зловещи удари и тропот. Асансьорът се разклати и отвесните релси задрънчаха.

— И така — рече Еди, опипвайки стената за бутона за аварийно спиране, — наистина ли няколко древни боклуци са толкова важни за света? — Нина го погледна. — Да, така си и знаех. — Той отстъпи назад и изведнъж замръзна, забелязвайки нещо в съседната шахта. — Мамка му!

Кабелите на другия асансьор се движеха. Те погледнаха отново нагоре — и видяха, че вторият асансьор се спуска след тях. Движеше се със същата скорост като тяхната, което означаваше, че щеше да стигне до дъното трийсет секунди след тях. Някой се наведе през парапета.

Ванита.

С пистолет в ръка.

Тя откри огън и Нина и Еди се хвърлиха в различни посоки. Намираха се доста под нея, далеч от обхвата на пистолета, за да може да се прицели точно — но тя не се интересуваше от точността и засипваше с куршуми асансьора. Те отскачаха от металния под като градушка, заблудени куршуми прелитаха между релсите на двата асансьора.

— Господи! — извика Нина и се сви плътно в ъгъла с надеждата, че рамката на кабината може да й осигури някаква защита. — Мислех, че е мъртва!

— Де тоя късмет — изръмжа Еди, който направи същото в отсрещния ъгъл. Примижа силно, когато един куршум рикошира в парапета над главата му. — Но скоро ще й свършат патроните…

Стрелбата спря. Нина внимателно надигна глава.

— Да!

— Освен ако няма още един пълнител…

Стрелбата се поднови.

— Защо трябва винаги да предизвикваш съдбата? — изпищя Нина и се сви отново в ъгълчето, докато куршумите засипваха асансьора.

— Ти се би с нея! Трябваше да удряш по-здраво! — отвърна Еди.

Стрелбата спря. Еди беше броил изстрелите; Ванита беше използвала само две трети от заредения с трийсет патрона пълнител. Това означаваше, че не разполага с други — но въпреки това имаше достатъчно муниции, за да ги убие.

Почти бяха стигнали до дъното на шахтата.

— Тя ще слезе веднага след нас — предупреди я той, — така че бъди готова да побегнеш.

Асансьорът спря. Еди се претърколи през отворените врати. Нина хукна след него и три последователни куршума се забиха в пода зад нея.

Вратата на бункера зееше отворена в другия край на коридора, точно както я бяха оставили, и вътре се виждаха откраднатите съкровища. Еди се приближи до нишата, където се намираше стаята на охранителите, и се притисна към стената, възнамерявайки да нападне Ванита щом се появи, но Нина му замаха яростно от входа на бункера.

— Не, влизай вътре! — извика тя. — Аз ще затворя вратата!

— И тя отново ще я отвори!

— Но поне ще я забавим малко! Хайде!

Еди се поколеба, но хукна към бункера. Зад тях се разнесе трясък — вторият асансьор беше стигнал дъното.

Вратата се отвори. Ванита излезе навън с вдигнат пистолет. Лявата половина на лицето й беше обгоряла, косата й беше опърлена. Другата половина беше изкривена в злобна усмивка. Тя изкрещя нещо на хинди и стреля.

Еди се хвърли през отворената врата, последван от дъжд от куршуми. Един от теракотените воини беше улучен и в гърдите му зейна дупка.

— Затвори вратата — изкрещя той, бързо отскачайки встрани.

Нина натисна бутона на вътрешния контролен панел. Масивната врата започна да се затваря с воя на мощните си мотори.

Ванита се затича към тях.

— Не можете да се скриете! Шива ще ви намери! Аз ще ви намеря! — Тя стреля отново и куршумите затракаха по металната врата, която се затвори с щракане. Индийката се обърна към контролния панел и вдигна ръка, за да натисне бутона „отвори“…

Но от повърхността се разнесе нов шум, силен тътен от експлозия — последван от трясъка на падащи през шахтата на асансьора отломки, които се блъскаха в релсите. Ванита рязко се извърна и видя през отворените врати оранжевата светлина, която ставаше все по-ярка…

Горящите отломки се стовариха в асансьорните кабини и се пръснаха при удара, по бетонения коридор се втурна огнена ударна вълна. Тя блъсна Ванита, запрати я върху вратата и в нея като пламтящи стрели се забиха летящите парчета дърво и метал.

Звуците се чуха дори във вътрешността на бункера. Нина подскочи уплашена и бързо удари с ръка бутона „затвори“. Но вратата не показваше никакви признаци на помръдване. Еди стана и се приближи до нея.

— Мисля, че тя няма да влезе.

— Да не би нещо да е паднало в шахтата?

— Съдейки по звука, половината радарна станция… — Лампите угаснаха и двамата примигнаха. След миг тъмнина от дълбините на бункера се разнесе тракане на машинария. Лампите примигнаха и светнаха отново. — Авариен генератор — каза той. — Сигурно се задейства автоматично, ако прекъсне главното захранване.