Анди Макдермът - Свещената крипта

Еди чу хрущенето на стъпките му, които се приближаваха към кърмата. Той се беше свил от другата страна на високата опашка, без да може да помръдне — всеки звук би разкрил позицията му. А от такова разстояние залп от картечен пистолет би пронизал без проблем алуминиевата обвивка. Другият мъж дори нямаше нужда да го вижда, за да го убие.

Единственият му шанс беше изненадваща атака, когато стрелецът заобиколи опашката. Но Еди усещаше, че този ловец е предпазлив и едва ли щеше да попадне в толкова очевиден капан. Стъпките се приближиха и замряха. Човекът се ослушваше.

Еди се напрегна, готов за скок — но знаеше, че без отвличане на вниманието нямаше никакъв шанс да стигне до врага, без да бъде застрелян…

Нина зареди нова ракета. Но вече беше твърде късно — сноумобилът беше подминал крилото…

Изведнъж теренът се освети от нова светлина, по-ярка от северното сияние. Нина погледна изненадана между седалките — и видя как от съскащата ракета започваха да се разгарят пламъци.

Горивото!

То се беше разляло по хълма — и сега огънят се връщаше обратно по каналчетата към първоизточника…

Крилото се взриви, пръскайки метални отломки навсякъде. Експлозията разкъса двигателя, едното витло излетя въртейки се във въздуха — и се вряза в сноумобила. Тялото на водача остана без горната си половина, единствено ръцете му до лактите останаха вкопчени в кормилото. Останала без контрол, машината се заби в канавката и изхвърли втория мъж в басейна от горящо авиационно гориво.

Еди чу експлозията — и скърцането на ботушите на стрелеца, който се беше обърнал да види какво става.

Това беше неговото отклоняване на вниманието…

Той се хвърли с цяло тяло върху кормилото, блъскайки го силно в тялото на стрелеца. След това бързо заобиколи опашката и се хвърли върху залитащата фигура. Пистолетът гръмна — но куршумите се разлетяха встрани. Еди продължи атаката, нанасяйки силен удар в корема на мъжа.

Стрелецът се блъсна в очукания корпус. Еди се пресегна да грабне пистолета, но успя да хване само китката на мъжа. Противникът му стовари свободната си ръка върху тавата на англичанина. Втори силен удар в основана на врата го накара да падне на колене. Еди продължаваше да стиска китката на противника си, но усещаше как той извива дулото на пистолета към главата му…

Удари го отново в корема. Предвид неудобната му поза, ударът не нанесе кой знае какви щети, само изпъшкване и примигване — но това му стигаше.

Ръката му се плъзна по китката на мъжа към дръжката на картечния пистолет, намери показалеца му върху спусъка… и натисна, докато стрелецът се опитваше да наведе дулото надолу.

Оръжието, нагласено на автоматична стрелба, изригна целия пълнител наведнъж. Куршумите се забиха в земята между двамата, срещайки огън и лед — както и олово с кожа, когато последният куршум разкъса ботуша на стрелеца и откъсна палеца му. Мъжът изпищя и се сви, докато кръвта бликаше от малката деветмилиметрова дупка.

Еди изтръгна от ръката му празния пистолет — и нанесе яростен удар в лицето на ранения мъж. Носът му се счупи, стрелецът падна по гръб. Еди се хвърли върху него, притискайки силно пистолета върху гръкляна му. Мъжът се опита да се освободи, плюейки кръв и удряйки лицето на Еди… но после дълбоко в гърлото му се чу някакво мокро изпукване. След едно последно бълбукащо поемане на въздух той застина неподвижно.

Стрелецът от другия сноумобил също си пое дъх за последен път в басейна от горящо авиационно гориво, преди пламъците да го погълнат.

Силата на експлозията събори Нина на пода. Присвила очи при неочаквания прилив на топлина, тя се опита да се изправи. Браздата в леда сега представляваше огнено езеро; основните резервоари на самолета се намираха в търбуха му и се бяха разкъсали, когато корпусът се разцепи на две, изливайки запалимата течност.

— Май вече няма защо да се притесняваме, че ще измръзнем до смърт — каза тя на Пробст, преди да осъзнае, че опасността изобщо не е отминала.

Вторият сноумобил се приближаваше. А при падането си тя беше изпуснала последната ракета.

Беше беззащитна.

Еди откри резервния пълнител в колана на мъртвия мъж. Той зареди оръжието и хукна покрай разбития корпус, забелязвайки червените стопове на оцелелия сноумобил да подминават горящите останки от крилото.

Водачът му се намираше далеч от обхвата на картечния пистолет. Трябваше да се спусне колкото се може по-бързо по хълма, за да успее да спаси Нина — но как?