Анди Макдермът - Свещената крипта

Изпълнен с гняв, Еди се затича с наведена глава. Куршумите вдигаха малки гейзерчета от лед покрай него.

Полузаровената опашна секция не беше далеч. Вътрешността й беше тъмна, черна паст, оградена от остри метални зъби. Той вдигна един голям капак, който лежеше на земята, и хукна към сенките. Отворения край на корпуса беше затрупан със сняг, седалките се бяха струпали на куп — но по централната пътека беше сравнително чисто, а на края й се намираше шкафа с оръжията.

Еди изпълзя върху пряспата. Вътре нямаше аварийно осветление, но северното сияние му осигуряваше достатъчно светлина, за да намери шкафа. Той натисна дръжката…

Вратата се отвори на сантиметър и се опря в нещо. Еди дръпна по-силно. Тя се огъна, но отново отказа да се отвори.

— По дяволите! — Той я опипа слепешком в мрака… и установи, че подът се е изкорубил точно пред шкафа.

Еди скочи върху него, опитвайки се да го изравни, но той беше доста твърд. През люковете нахлу ярка светлина — сноумобилът почти го беше достигнал. Откъм склона се разнесе ревът на друга машина, която се отправи към предната секция на самолета. На всеки сноумобил се возеха по двама мъже. Пасажерът на първия се наведе встрани с насочен пистолет…

И куршумите му направиха на решето откъснатата секция. Еди се хвърли на пода. Един куршум отскочи от рамката на седалката до него. Ярка светлина струеше през всяка дупка на корпуса.

Ако останеше на мястото си, беше мъртъв — щяха да го надупчат. Той пропълзя по корем през снежната пряспа, докато стрелецът продължаваше да дупчи корпуса. Осветяван от меката светлина на северното сияние, Еди се дръпна в сянката на корпуса, търсейки прикритие зад разкъсаните му краища.

Ревът на двигателя утихна до равно боботене. Стрелбата също спря. Еди рискува да погледне към нападателите си. Ако стрелецът презареждаше, това щеше да му даде няколко секунди за действие…

Не зареждаше. Дърпаше предпазителя на граната.

Еди скочи и хукна покрай корпуса, върху който издрънча нещо малко, но тежко…

Въпреки изстрелите, Нина се насили да продължи да превързва глезена на Пробст — но подскочи ужасена при звука от експлозията и вида на силещите се около опашната секция отломки.

Единият от сноумобилите продължаваше да се приближава към нея. Другият беше спрял на хълма; от него скочи един мъж, а водачът му даде газ и подкара след другарите си.

От Еди нямаше и следа. Дали беше влязъл в опашката?

Нямаше време да помисли за най-ужасната възможност. Мъжът от приближаващия се сноумобил откри огън.

— Господи! — изпъшка тя и се наведе. Куршумите вдигнаха снежни гейзери и надупчиха корпуса.

Другият агент на Интерпол извика уплашено, когато един куршум се заби в предната преграда. Той се надигна, изпълзя навън и побягна по леда.

— Не, почакай! — извика Нина, но вече беше твърде късно. Стрелецът забеляза отдалечаващата се фигура и извика на водача да подкара след него. От дулото на оръжието му блъвна огън…

Бягащият мъж се строполи върху снега и го окървави.

Сноумобилът зави обратно към самолета. Нина се сви до Пробст, отчаяно търсейки път за бягство, някакъв начин, по който да се защити. Но разбитият корпус на самолета не й предлагаше никаква защита или укритие, а тя нямаше под ръка никакви оръжия…

Не, имаше. Нина протегна ръка към комплекта за оцеляване. Боядисаният в оранжево сигнален пистолет може и да не беше истинско оръжие, но си оставаше пистолет. Тя го зареди с една сигнална ракета.

— Никога няма да ги улучиш с това — предупреди я Пробст със слаб глас.

— Няма да се целя в тях — отвърна Нина през зъби. Тя вдигна глава и прецени разстоянието до мишената си. След това зачака подходящия момент.

Стрелецът отново обсипа корпуса с куршуми. Нина се присви, но не мръдна от позицията си.

Изчакваше…

Сега!

Тя дръпна спусъка.

Оставяйки след себе си опашка от червеникав пушек, сигналната ракета полетя към целта си — която не беше сноумобилът, а откъснатото крило, в което се намираше разбитият помощен резервоар за гориво.

Но не можа да стигне до него.

Нина беше надценила мощността на ракетата и не се беше прицелила достатъчно високо. Фойерверкът се приземи и над него се издигна пара, получена от топящия се сняг. Нина се наведе и потърси втора ракета, но докато зареждаше, вече знаеше, че сноумобилът е подминал крилото.

Беше пропуснала единствения си шанс.

Еди го преследваха.

Стрелецът бързо осъзна, че гранатата му не е убила никого във вътрешността. Сега обикаляше опашната секция с пистолет в ръка. По снега не се виждаха никакви следи, което означаваше, че плячката му е наблизо…