Анди Макдермът - Свещената крипта

Третият, най-малък LCD екран показваше картина на живо от новинарските телевизии. Президентът и премиерът на Индия стояха на червения килим пред величествения Раштрапати — Бхаван, официалната президентска резиденция в Делхи, и посрещаха германския канцлер. Лидерите на най-могъщите нации в света се събираха за срещата на Г-20 и пристигаха за церемонията по откриването и държавната вечеря, преди на следващия ден да започне същинската конференция.

Но Коил знаеше, че за присъстващите няма да има следващ ден. Светът щеше да се промени завинаги. Упадъчната и корумпирана Кали-юга щеше да свърши и щеше да започне новият, пречистен цикъл на живота.

Тази вечер.

До него стоеше Ванита и се опитваше да се съсредоточи единствено върху екрана с новините.

— Още колко остава? — попита тя. — Събраха ли се всички?

— Не още — отвърна Коил. Той протегна ръката си напред с дланта надолу, леко разпери пръсти и я наклони. Картината от града на единия от двата големи екрана се помести в хармония с движението, скоростта на летателния апарат леко се увеличи. — Търпение, любов моя.

— Търпелива съм — просъска тя през зъби. — Но е толкова дразнещо да чакаш… политиците! — Думата прозвуча като обида. Тя тръсна глава и обеците й зазвъняха.

Коил свали ръката си и изкуственият хоризонт веднага зае хоризонтално положение.

— Няма да чакаме още дълго. Само…

Прекъсна го вибриращ звук.

— Какво беше това? — попита Ванита.

— Охранителната аларма. — Той махна с ръка и на един от екраните се появи лицето на Зек. — Какво има? — попита той босненеца.

— Радарът засече самолет — отвърна Зек. — На около пет минути от тук — и се спуска.

Коил веднага вдигна и двете си ръце, пръстите му затанцуваха във въздуха, където се материализира виртуалната клавиатура. На екрана се появиха резултатите от радара, които показваха курса на нарушителите. Пунктир сочеше до крайната му цел: дългата самолетна писта на „DYE-А“. Едно мигновено трепване на пръста му разкри идентичността на летателния апарат, за една милисекунда Кексия провери кода на транспондера му в обширната си база данни.

— Правителствен самолет — каза той. — Но те не биха пристигнали тук, без да се идентифицират предварително, освен ако… — Той се обърна рязко към образа на Зек. — Заглуши му честотите! Свали го — и изпрати екип да елиминира всички оцелели!

Самолетът потрепери, блъскан от ветровете, които се носеха над ледената долина. Нина хвана Еди за ръката.

— Ох — оплака се той.

— Какво?

— Проклетите ти нокти се забиха в ръката ми! — Той разтвори свитите й пръсти.

— Просто съм нервна — скоро ще се приземим върху глетчер на стотици мили от останалия свят и съм повече от сигурна, че няма да ни очаква топло посрещане.

— О, стига де. Била си в Антарктида — в сравнение с нея тук е като в Сентръл парк. Освен това на наша страна са всички тези момчета с оръжия, а и Коил едва ли знае, че идваме.

От кокпита се разнесоха разтревожени викове на датски, самолетът рязко се наклони…

През прозореца проникна силна светлина — и с гръмотевичен трясък и скърцане на разкъсващ се метал в корпуса му се отвори дупка. Един от полицаите беше ударен в главата от шрапнел и кръвта му опръска кабината.

Самолетът започна да пада, запремятаха се различни предмети, а през пролуката нахлу леден вятър. Един от хората на Пробст не си беше сложил колана; той беше всмукан към дупката, острият метал разкъса дрехите и плътта му и попътната струя го извлече навън.

Навън проблесна нова светлина, проблеснаха оранжеви пламъци. Двигателят се беше подпалил. Самолетът се наклони и стърженето в останалия работещ двигател се засили, когато пилотът увеличи мощността му.

— Какво става, по дяволите? — изпищя Нина.

Еди се вкопчи в облегалките на седалката.

— Ракета! Шибаняците се опитват да ни свалят! — Той се извърна, за да погледне към кабината. Вторият пилот крещеше нещо в микрофона, обявяваше мейдей — но от изражението на лицето му ставаше ясно, че не получава отговор. До него пилотът се опитваше да се справи с уредите. Самолетът падаше бързо с носа надолу. През прозорците на кокпита Еди забеляза светлина в далечината, блестяща синя сфера в снега.

„DYE-А“. Базата на Коил. Щяха да се разбият до нея.

В кабината се разнесе се силен вой и скърцане на метал — пилотът беше повдигнал задкрилките. Носът на самолета започна да се повдига.

— Ще успеете ли да се приземите? — извика Еди.