Анди Макдермът - Свещената крипта

— Но как ще преминат през охраната? — попита Еди.

— Не знам, дявол да го вземе! — Той изненадано повдигна вежди при резкия й отговор. — Съжалявам, извинявай. — Тя изсумтя раздразнено. — Просто ме е яд, че се измъкнаха. И нямаме представа къде може да са отишли.

— Всъщност имаме. — Те се обърнаха и видяха Кит да влиза с накуцване в стаята, с патерица в едната ръка, а другата увесил в превръзка през рамото си. След него вървеше Мак, който се усмихна широко щом ги видя, както и още един мъж със слабо лице и увиснали мустаци, който изглеждаше не особено доволен от присъствието им — или поне от Еди.

— Кит! — извика Нина и скочи. — Добре ли си?

— Докторът каза, че ще се оправя — отвърна индиецът. После погледна унило превързаната си ръка. — Все някога.

Тя се усмихна и приветства топло Мак, преди да целуне бързо мустакатия мъж по бузата.

— Питър. Радвам се да те видя отново.

— И аз теб, Нина — отвърна той и се обърна с пренебрежение към Еди. — Чейс. Здравей.

— Олдърли — отвърна Еди със същата антипатия.

— И така — рече офицерът от МИ-6, — как мина празненството?

Нина го погледна извинително.

— Съжалявам, че не си успял да получиш поканата си, Питър. Някой — тя погледна към Еди, — здраво бе объркал нещата.

— Съвсем случайно — му каза Еди, без да полага особени усилия да прикрие усмивката си. — Беше ми много криво, че не присъства.

— Очевидно — каза Олдърли с каменно лице.

Мак се изкиска.

— В такъв случай можеш да се извиниш на Питър за, ъх, объркването, нали? — Когато Еди не отговори веднага, тя го смушка с лакът. — Нали?

— Предполагам — отвърна Еди без всякакъв ентусиазъм. — Олдърли, съжалявам, че не можа да дойдеш на сватбата ни, за да бърбориш непрекъснато за реставрацията на твоя Форд Капри.

Ново смушкване.

— Еди!

— Няма нищо — отвърна саркастично Олдърли. — Важното е, че сте се сетили. Както и да е, имам информация за вашите приятели семейство Коил. — Той постави куфарчето си на бюрото и извади от него няколко папки и един лаптоп. — Тъй като МИ-6 нямат никакви наблюдения върху тях, онова, което Мак ни разказа, беше достатъчно, за да ни вдигне по тревога. И в светлината на срещата на Г-20, всяка потенциална заплаха трябва да се разследва.

— И какво открихте? — попита Нина.

— Множество финансови операции — което не е особено изненадващо, предвид това, че Коил притежава мултинационална компания, но нашите банкови експерти вече търсят подозрителни трансакции. Те създават… наричат ги „защитени архиви“, всъщност, но вие бихте ги нарекли бункери. Изолирани съоръжения, оборудвани с всичко необходимо за дълготрайно оцеляване — точно от типа, който ще ви е необходим, ако смятате да разпалите Трета световна война. Една стара солна мина в Монтана, нещо в Австралия, Монголия — и едно местенце в Гренландия, където отиват според летателния им план.

Нина се обърна към Кит.

— Можеш ли да издадеш заповед за ареста им?

— Боя се, че не. В момента нямаме достатъчно доказателства, за да издадем международна заповед; можем само да предупредим местната полиция за възможна криминална активност.

— Защо им трябва да ходят в Гренландия, по дяволите? — извика Еди. — Там няма кой знае какво.

— Може би точно затова отиват там — рече Нина, досещайки се за една възможност. — Прамеш каза, че една от причините да крадат произведения на изкуството е за да ги защитят, когато всичко се срине. Видяхме какво се случи в Ирак с държавните музеи — те бяха плячкосани и голяма част от съдържанието им все още не е открита. Представете си това нещо, но в глобален мащаб! Но ако искате да запазите нещо на сигурно място, ще го отнесете колкото се може по-далеч от цивилизацията — като международното семехранилище в Норвегия. Може би те крият всичко, което са откраднали, в Гренландия. Питър, знаеш ли точно какъв тип е съоръжението там?

Олдърли прегледа папките и поклати глава.

— Някаква извадена от употреба станция от времето на Студената война. Подробности не са ми известни.

— Ако това е убежището им, то трябва да е отбелязано по някакъв начин. — Тя посочи лаптопа. — Мога ли да го използвам?

Олдърли кимна и Нина вдигна капака му.

— Какво търсиш? — попита Мак.

— С какво се занимават там.

— Как ще разбереш? — попита подозрително Олдърли.

Тя отвори браузъра — и зареди търсачката Кексия.

— Ще ти цитирам собствената им реклама — отвърна ухилено тя. — Просто попитай.

Само след минута мрежата от връзки изкара резултат, който изненада всички в стаята.