Анди Макдермът - Свещената крипта

— Намираме се на около шест километра от Гаурикунд — каза той, припомняйки си географията на терена от спускането им. — Смяташ ли, че ще се справиш?

Кит успя да се усмихне.

— Е, поне надолу по хълма ще успея.

— Ще се оправиш. Хвана ли го, Нина?

Тя подкрепяше индиеца от другата страна.

— Хванах го. Готов ли си, Кит?

— Готов съм.

Започнаха да се спускат по хълма.

— Значи… това е то археологията?

— Да. Не е ли страхотно? — попита Нина с натежал от сарказъм глас. — Точно когато си мислиш, че от това по-лошо няма накъде, и нещата отново се объркват.

В долината отекна буботещо тракане.

— Като сега, например — каза Еди. В далечината се виждаше червено-белият хеликоптер на семейство Коил, който се беше запътил към тях.

— О, боже! — възропта Нина. — Защо не ни оставят на мира?

— Към онези храсти — каза Еди, сочейки към покрития със сняг храсталак наблизо. Двамата избутаха Кит дотам и се свиха край тях, наблюдавайки напрегнато приближаването на хеликоптера. Дали пътниците му бяха забелязали спускането на виманата — и сега Зек се подготвяше да стреля по оцелелите? Хеликоптерът се приближи, премина почти над главите им…

И продължи да се отдалечава на юг.

— Сигурно се връщат в Делхи — рече Нина, наблюдавайки го как изчезва в далечината.

— Страхотно — каза Еди. — Те ще са там след един час, а ние, ако имаме късмет, ще стигнем до Гаурикунд до падането на нощта. Може би трябваше да ги спрем на стоп.

Кит поклати глава.

— Дори аз предпочитам да ходя пеша.

Еди и Нина се усмихнаха, подхванаха Кит от двете страни и започнаха дългото пътуване в долината.

Изчисленията на Еди бяха точни: когато най-накрая стигнаха до Гаурикунд, вече беше се беше стъмнило. Първо се погрижиха за Кит, но основната му задача беше да се обади в квартирата на Интерпол в Делхи. За нещастие новините, които получи след доклада си, не бяха добри — семейство Коил вече бяха напуснали Индия на борда на частния си самолет.

Веднага беше уреден хеликоптер, който да откара изтощените пътешественици в столицата. След като докладва в Интерпол, Кит беше отведен да се погрижат за раните му. Нина и Еди също бяха разпитани, преди лекар да прегледа и техните наранявания, които бяха незначителни. След това ги оставиха сами в конферентната зала — нямаше какво повече да направят, освен да чакат тромавата бюрократична машина да се задвижи.

— Добре ли си? — попита Нина, отпуснала глава на рамото на съпруга си. Един телевизор със спрян звук, който беше монтиран на стойка в ъгъла, показваше CNN, където вървеше материал от посещението на президента Коул в Япония в навечерието на срещата на Г-20.

Еди зачопли с пръст превръзката върху раната, която беше получил от Кали.

— Всичките ми важни части са си на мястото, значи съм добре. А ти?

— И аз. Повече или по-малко. Мислех си за Джирилал. Той не заслужаваше да умре по този начин.

— Въобще не заслужаваше да умира. Но ни спаси живота. Два пъти. Това сигурно е добре за кармата му.

— Надявам се, че вярата му е помогнала накрая — каза навъсено Нина. — Но поне отново видя сина си и двамата изгладиха различията си.

Еди я погледна остро.

— Какво би трябвало да означава това?

— Означава… каквото е. — След миг осъзна какво е имал предвид. — Знаеш ли, това, че не искаш да говориш с баща си е твое решение и не означава, че всички останали се опитват да те накарат да го направиш.

— Да, да, да. Добре. Извинявай. — Той смени темата. — Обаче нищо не мога да кажа за кармата на Шанкарпа и останалите. Накрая минаха на наша страна, но все пак се опитаха да ни убият. Един бог знае на колко народ са видели сметката преди нас.

— Предполагам, че индийското правителство ще реши какво да прави с тях. Но поне Криптата оцеля сравнително непокътната. Което е от значение за нас.

— Но пък онези каменни плочи са у милото семейство Коил — напомни й той. — Така че каквото и да замислят, вече могат да го направят.

— Смятат да сложат край на сегашната цивилизация, ми каза Прамеш. За да можел да я изгради отново, но според неговите условия — и да наложи неговото апокалиптично виждане за Шива като световна религия.

Еди изсумтя развеселено.

— Изглеждаше доста разтревожен, когато Джирилал му каза, че общо взето е голям задник.

— Прамеш е истински вярващ — това, че един свят човек му казва, че Шива го е срам от постъпките му, сигурно е наранило ужасно егото му. Но какво всъщност планират да извършат? Той каза, че било свързано с манипулирането на информацията, но му бил нужен катализатор, нещо, което да накара милиони хора да търсят отговори — които от своя страна ще бъдат използвани, за да ги разгневят… — Тя погледна към телевизора. Материалът за визитата на Коул в Япония привършваше, графика показваше как последният кръг от обиколката му ще го отведе в Делхи. — Сигурно е свързано със срещата на Г-20. Това обяснява защо толкова много бързаха да се доберат до ведите на Шива — имат си краен срок. А ако искаш да поставиш началото на глобален хаос, избиването на група световни лидери е най-добрият катализатор, който ти трябва.