Анди Макдермът - Свещената крипта

— Това е базата му данни? — рече Еди, четейки статията, преведена от датски, която беше придружавана от снимка на Коил, застанал пред странна сграда. — Дявол да го вземе. А пък аз си мислех, че къщата му е върхът.

— Тук пише, че се намира на сто и шейсет километра от най-близкото населено място — каза Нина. — Ако искате да скриете нещо, това е едно много добро място.

— И какво ще правим сега? Ще отлетим там и ще почукаме на вратата?

— Ако Интерпол открие нещо, което да свързва Коил с Криптата на Шива, тогава да — това директно ги свързва с опита за кражба на Кодекса на Талънор в Сан Франциско. Щом се сдобием с нещо, те ще издадат заповед за арест. Права ли съм, Кит?

— Индийското правителство изпраща екип до планината Кедарнат още утре сутринта — отвърна Кит. — Там има два разбити хеликоптера. Ако номерата на опашките им отговарят на наетите от компанията на Коил, ние получаваме нашата връзка. Можем да издадем международна заповед за арест и заедно с гренландската полиция да потърсим това място — той посочи странните сгради на екрана на лаптопа.

— Ти ще отидеш ли? — попита Нина.

Той потропа с патерицата по пода.

— Едва ли. Но ще ни трябва експерт, който да идентифицира артефактите, които бъдат открити там. Ако ти искаш да отидеш.

— Разбира се — отвърна веднага Нина.

— Това нямаше да бъдат моите думи — обади се шеговито Еди. — Току-що се върнахме от Хималаите, а сега ти искаш да отидем някъде, където е още по-студено?

— Заслужава си да видя изражението на лицата на семейство Коил, когато ги арестуват. — Тя се обърна към Олдърли. — А междувременно има ли нещо, което бихте предприели, за да защитите срещата?

— Без да има някаква определена заплаха, единственото, което мога да направя, е да убедя индийците да повишат нивото на сигурност — което и без това си е доста високо. Но… — Той се замисли за миг, поглаждайки мустаците си. — Всички държави от Г-20 имат офицери от разузнаването в делегациите си — мои колеги, така да се каже. Бих могъл да поговоря с тях, да ги убедя сами да поровят за семейство Коил. Ако съберем повече информация, може да открием нещо полезно.

— Само че колко време ще отнеме? — попита Нина. — Срещата започва утре.

— Да — добави Еди. — Няма да ни помогне особено, ако Коил реализира плана си, докато вие си говорите на някое шпионско парти.

— Това доста се различава от намеренията ми — отвърна раздразнено Олдърли. — Всъщност възнамерявах да предложа на Мак да дойде с мен, за да поговори с някои от онези хора. Както и господин Джиндал. Разговорът с очевидци първа ръка много ще ускори нещата.

— Можеш ли да ни осигуриш пропуски за срещата? — попита Мак.

— За един съветник на МИ-6 и един полицай от Интерпол? Никакви проблеми. Вие не сте някакви си дискредитирани типове. — И той погледна право в Еди, който безгласно изруга.

— Ще се радвам да помогна колкото мога — рече Кит.

— Страхотно. Ще уредя нещата. — Олдърли извади телефона си.

Мак се приближи до Нина и Еди, за да поговори с тях.

— Значи ще летите за Гренландия? По-добре вие, отколкото аз. Едно от най-хубавите неща при пенсионирането от Полка е да знам, че повече няма да стъпя върху глетчер.

— Странно, и аз така си мислех — каза Еди. — Но нещо не се получи.

Шотландецът се усмихна.

— Ами, късмет тогава. И се обличайте добре.

— Не се безпокой — успокои го Нина. — Нямам намерение да прекарам на студено и секунда повече, отколкото се налага.

Гренландия

Нина погледна през прозореца на самолета „Де Хавиланд Туин Отър“ към пейзажа, който се разкриваше на три километра под нея. Той представляваше еднородна снежна пустош и при почти вечната арктическа зима, човек не би могъл да очаква да види каквото и да било… но вместо това пред очите й се разкри една от най-впечатляващите природни гледки, които беше виждала през живота си.

В небето блещукаше северното сияние; зелени, червени и розови светлини се пресичаха върху тъмния купол над главите им. Едноцветният снежен пейзаж се бе превърнал в гигантско платно, произведение на абстрактния експресионизъм в огромен мащаб, като цветовете се спускаха към него от небесата.

— Еди — изрече развълнувано тя. — Трябва да видиш това.

Еди прекъсна разговора си с Валтер Пробст от Интерпол, за да надникне през съседния прозорец.

— Не е зле — изръмжа той и отново се обърна към германеца.

— Само това ли ще кажеш? „Не е зле“?

— Виждал съм го и преди. Докато SAS провеждаха тактическите си обучения в Норвегия. След два дни тренировки с вледенен задник накрая спираш да му обръщаш внимание. Всъщност е голяма досада, защото така по-лесно те забелязват.