Анди Макдермът - Свещената крипта

— Вдигни ме веднага! — извика той в микрофона си. — Тандон, хвани се за мен!

Макар и ранен, Тандон реагира бързо. Зек се наведе, индиецът скочи и обхвана с пръсти китката му. Те се залюляха над долината, пилотът на хеликоптера увеличи мощността и се отдалечи от скалата.

Нина се затича към перваза, целейки се в двамата мъже — но не можа да се насили да стреля отново. И двамата бяха невъоръжени, единият беше ранен и убийството им нямаше да повлияе по никакъв начин на плана на Коил. Тя знаеше, че Еди така или иначе щеше да стреля, но това не беше нещо, което тя би направила. Успя само да процеди през зъби: „Мамка му!“, докато двамата се издигаха нагоре.

По кого ли беше стрелял Тандон? Тя погледна към долната тераса, но не видя никого — и тогава от входа на пещерата се подаде една позната глава. Изпълниха я радост и облекчение.

— Еди!

Той й махна с ръка, затича се по перваза и скочи на стълбището.

— Здрасти, скъпа!

Тя го целуна.

— О, Господи! Мислех, че може да си мъртъв!

— Ще трябва доста повече да се помъчат. А и Шанкарпа и момчетата му помогнаха. А Кит как е?

— Добре е — вътре е. Но трябва да го измъкнем от там — пещерата се пълни с дим.

— Да, виждам. — Над вратата се кълбяха черни облаци. — Добре, да го изведем, а после…

Засилващото се бучене ги накара да се обърнат. Щурмовият хеликоптер се приближаваше. Докато го гледаха, картечницата се прибра вътре и беше заменена от друго оръжие.

Противотанков гранатомет РПГ-7.

На борда на хеликоптера операторът на лебедката издърпа Тандон в кабината. Зек го последва, като бързо се освободи от ремъците и затръшна люка.

— Уайлд и Чейс са все още живи — докладва той.

— Но не за дълго — изръмжа Ванита. — Щурмовак! Унищожи Криптата! Убий ги!

Кит излезе с куцукане от Криптата — но Еди и Нина го пресрещната и побързаха да го вкарат обратно вътре.

— Какво става?

— Нищо хубаво, както обикновено! — отвърна Еди. — Нина, дай ми пистолета. — Той взе оръжието и двамата помогнаха на Кит да се настани до едното каменно крило на вратата. Щурмовият хеликоптер се обърна към тях, стрелецът се наведе напред, завъртайки цилиндричното руско оръжие по дължината на летателния апарат; изгорелите газове щяха да предизвикат истинско опустошение в кабината.

Еди стреля пръв, целейки се високо, за да компенсира липсата на точност на пистолета. Куршумите се посипаха върху плексигласовия покрив на приближаващия се хеликоптер. Той изпука, няколко куршума успяха да проникнат вътре, но нямаха достатъчно мощ, за да нанесат големи щети.

Но това не се отнасяше до гранатомета. От дулото му блъвна пушек и тъмната точка на гранатата се устреми към терасата…

Еди се хвърли зад вратата. Гранатата се взриви и покрай него се посипаха каменни късове. Точно преди да стреля, пилотът на хеликоптера беше променил посоката, уплашен от куршумите и стрелецът беше пропуснал входа на Криптата.

Но въпреки това взривът беше нанесъл достатъчно щети. Част от стълбището се откъсна с гръмотевичен трясък и се стовари в долината, последвана от парче от терасата.

Еди погледна навън.

— Гръм и мълнии!

— Любимите ми думи — изпъшка Нина, прикривайки се зад него. — Какво… олеле…

Сякаш някакъв великан беше отхапал част от терасата. Нямаше повече от половината, а останките от стълбището се въргаляха долу в ниското.

А след разрушаването на стълбата вече нямаше как да достигнат до долните тераси. Пропастта беше повече от девет метра: дори най-прочутият олимпиец не би успял да я прескочи.

Хеликоптерът се оттегли, а стрелецът издърпа гранатомета навътре, за да презареди. Еди провери пистолета си. Оставаха му само три патрона. Трябваше му наистина голям късмет, за да улучи някого на борда на хеликоптера, а тъй като пилотът вече знаеше, че е въоръжен, следващата граната вече щеше да бъде изстреляна от безопасно разстояние. РПГ-7 имаше обхват над половин километър.

— Да не би случайно да намери друг изход от тук?

Нина нещастно поклати глава.

— А ако потърсим въже и се спуснем долу?

— Ще отнеме много време. Трябва ни по-бърз начин… — Той се обърна назад.

— О, не! — рече твърдо тя, когато забеляза как очите му се впиват във виманата, която стоеше на върха на рампата.

— В никакъв случай. Няма да излетим оттук върху някакъв си проклет древен глайдер!

— Знаем, че работи — отвърна Еди, който повдигна Кит и го поведе към рампата. — Онзи твоя човек от Атлантида казва, че свещениците са слезли с него от планината.