Анди Макдермът - Свещената крипта

Чейс! Англичанинът определено знаеше как да оцелява, призна той с неохотно възхищение. Но късметът му със сигурност се изчерпваше — щурмовият хеликоптер можеше да използва трасиращ снаряд, за да „насочи“ огъня си върху целта. Един удар и той щеше да е свършен — ако преди това дъждът от куршуми не разбиеше моста под краката му.

Но Зек не можеше да си позволи да остане и да гледа. Последните петима наемници скочиха на рампата и останалите ги издърпаха навътре. Зад тях вървеше Тандон, но той не се качи на борда.

— Влизай вътре! — заповяда Зек.

— Трябва да изчакаме Дхирен — настоя Тандон.

— Няма време! Трябва да…

В този миг два различни звука го разтърсиха едновременно. Първият беше мощният залп на пушките на пазителите, които откриха огън по хеликоптера, а вторият беше експлозията в Криптата.

Няколко секунди по-рано Нина намери Кит, превит от болка, стиснал ранения си крак. Тя го изтегли по-далеч от горящите парчета плат, които се сипеха върху струпаните наоколо съкровища…

И в следващия миг бяха съборени на земята от експлозия.

Ракетите!

Горящите искрички, разпръсквани от мангала, бяха подпалили струпаните зад рампата на виманата ракети.

Избухна втора ракета — после трета се изстреля нагоре, заби се в тавана и се взриви като бомба.

— Господи! — изкрещя Нина, придърпвайки Кит под статуята под дъжда от искри. Покрай тях прелетя друга ракета, устремявайки се към дъното на пещерата като гигантски фойерверк.

Еди нямаше представа какво става, когато чу взривовете в Криптата — знаеше само, че пазителите са го спасили от смърт. Поне два от изстрелите им бяха улучили щурмовия хеликоптер и той бързо се спускаше надолу.

Еди прескочи една надупчена от куршуми дъска и продължи да тича по моста. Почти бе стигнал до края му, но го чакаше преодоляването на още две нива…

Зек сграбчи Тандон.

— Веднага се качвай в хеликоптера! — Той бутна индиеца към зейналата паст на Чинука…

А към тях се устреми нещо черно, следвано от огнена опашка.

Експлозията на първата ракета беше запратила останалите в различни посоки. Една се приземи между двете високи стени на рампата, с насочен към отворената врата нос… а фитилът й съскаше и искреше.

Огънят стигна до опашката й…

Ракетата се изстреля, направлявана напред от двете стени. Излетя през входа, профуча покрай Зек и Тандон, които се хвърлиха встрани, и се озова право в трюма на Чинука.

Един от наемниците, покрай които беше прелетяла, се подпали, друг едва не беше обезглавен от цилиндъра, който го удари по главата. Ударът промени траекторията й, ракетата се удари в тавана и отново падна на пода.

В кабината.

Удари се в централната конзола с уреди и се замята лудо насам-натам, пръскайки искри в лицата на пилотите. Те се разкрещяха, размятаха ръце от непоносимата болка — и пуснаха лостовете за управление.

Чинукът се завъртя бясно, отделяйки се от терасата. Горящият наемник падна през страничния люк, друг от мъжете беше запратен срещу твърдата метална стена. Зек и Тандон се хвърлиха на земята и роторните перки профучаха над главите им.

Фитилът на ракетата догоря докрай — и тя се взриви, разбивайки стъклата на кабината. Пилотите бяха мъртви, уредите за управление разбити, хеликоптерът се устреми надолу в смъртоносен свредел…

Право към въжения мост.

Еди беше изминал три четвърти от него и бързо приближаваше към дъската, която се беше счупила под него при първото му преминаване, когато чу новата експлозия, по-близка, но някак странно заглушена. Той се огледа за причината…

— Ох, мамка му! — изпъшка той.

Чинукът летеше към него и от разбитата му кабина струеше пушек.

Еди хукна напред, без да се интересува дали дъските ще издържат тежестта му. Искаше просто да се отдалечи максимално от онова смъртоносно размазано петно на предния ротор, чиито перки разсичаха въздуха като гигантски циркуляр…

Еди се хвърли напред, преди перките да се забият в моста на по-малко от метър зад него.

Прерязаните въжена изплющяха като камшици. Чинукът изрева край него, вдигайки вихрушка от сняг с перките си. Бурята почти го заслепи; той се беше вкопчил с едната си ръка в дъските на съборения мост и се залюля заедно с него. Стената се приближаваше застрашително към него…

Другата му ръка успя да се хване за едно от висящите въжета миг преди мостът да се блъсне в скалата. Дъската, за която се държеше, се счупи, и той увисна на въжето като топуз на махало. Отгоре му се посипаха парчета отчупено дърво.