Анди Макдермът - Свещената крипта

Крещейки, Еди се затъркаля надолу по стъпалата — и когато стигна до края им, полетя към бездната.

Еди прелиташе покрай терасите, изсечени в стените на долината — едно, две, три…

Край него проблесна една бяла линия. Той отчаяно се опита да се хване за единствения си шанс за оцеляване — и изпъшка от болка в ставите при рязкото спиране, след като успя да сграбчи едно от въжетата, опънати над долината.

То се разклати, подмятайки го като котешка играчка, но той стискаше здраво с изтръпналата си ръка. В този миг видя Тандон да наднича от перваза и доволното изражение на лицето му бързо беше заменено от недоверие и гняв. Индиецът изкрещя нещо на Зек.

Еди представляваше жива мишена. Трябваше да достигне до някоя тераса преди Зек да го застреля…

Нещо изпука — и той отново полетя надолу.

Въжето се беше скъсало!

Но само от единия край. Той се залюля като Тарзан, право към отвесната скала.

Еди се стегна, но знаеше, че няма начин да оцелее след сблъсъка. Вятърът свиреше в ушите му. Щеше са се блъсне в стената под терасата на четвъртия етаж и да се размаже върху изваяния камък.

Но се оказа, че там няма камък. Озова се пред сводест вход, зад който цареше мрак…

Въжето се блъсна в перваза, прегъна се и го запрати към тъмния вход. Той влетя в стаята, удари се в тавана и падна отново — този път върху нещо меко.

Той се закашля, носът и устата му се напълниха със зърнени гранули. За миг страхът от задушаване надделя над всички други мисли и той размаха диво ръце, кашляйки и плюейки — когато установи, че се е стоварил върху купчина чували с ориз, част от провизиите, доставяни тайно от селата около планината Кедарнат, които се бяха пръснали от удара.

— Спасен от „Ънкъл Бен“ — изпъшка той, докато се изправяше, и оставяйки след себе си следа от ориз се отправи към изхода. Трябваше да се изкатери обратно, за да помогне на Нина и Кит…

Единствено това, че когато излезе на терасата гледаше нагоре, го запази жив. Няколко наемници се бяха подредили по стълбището — и се целеха в него. От дулата им проблесна огън. Той отскочи назад, обсипван от каменни отломки.

По дяволите! Беше заседнал в стая без изход навън — а на всичко отгоре към атаката се присъедини и щурмовият хеликоптер. Нямаше начин да стигне до Криптата, без да бъде разкъсан на парчета…

Разнесоха се нови изстрели — но от по-различно оръжие. Стрелбата спря и той чу писък. Последва звук от силен удар на олово в тънък алуминий и хеликоптерът бързо се спусна надолу.

Това не беше някакво ново оръжие, осъзна той. Беше много старо.

Пушка „Мартини — Хенри“. Оръжията на пазителите, взети от клетите британски изследователи през деветнайсети век, не бяха просто ръждясали реликви. За някои от тях се бяха грижили добре.

Оцелелите патрони бяха достатъчно мощни, за да пробият корпуса на хеликоптера.

Сребристо-черният „Хюз 500“ може и да служеше като щурмови вертолет, но всъщност си беше граждански летателен апарат и не беше брониран. Един добър изстрел би могъл да убие пилота, да повреди хидравликата, да разкъса резервоара. Отстъплението беше мъдър ход.

Но все пак оставаше Чинукът, бившият военен хеликоптер с броня на нужните места…

Разнесе се нов писък. Еди рискува да хвърли погледна навън и видя как един наемник се свлича надолу по стъпалата и полита към земята. Останалите бяха насочили оръжията си към новата заплаха — но сега те се намираха в неизгодна позиция. С късата си цев картечният МП-5К — проектиран да бъде компактен и лесен за прикриване — имаше ограничен ефективен обхват и сравнително малка мощ. От друга страна, пушките „Мартини — Хенри“ бяха доказали обхвата си, точността и мощността в битките из цялата Британска империя. Той не можеше да види пазителите, но изстрелите им му подсказваха, че бяха заели позиции от двете страни на долината, на около четирийсет метра от входа на Криптата — почти два пъти повече от разстоянието, което гарантираше точността на наемническите оръжия.

Очевидно Зек беше достигнал до същия извод. Той изкрещя някаква заповед и наемниците се изтеглиха назад. Хеликоптерът отвърна със стрелба от своята картечница, опитвайки се да принуди пазителите да се оттеглят в пещерите си.

Еди се стегна и побягна по терасата в търсене на обратен път.

Нина стигна до дъното на Криптата. Статуята на Кали я гледаше отгоре и й се плезеше подигравателно с кървавочервения си език.

Махаджан беше зад нея. След случилото се с двамата наемници, тя знаеше, че в никакъв случай нямаше да успее да го примами в обсега на друга бойна машина. Вместо това хукна по тесния коридор към стаята, където откриха ведите на Шива. Оръжията на богинята издрънчаха безсилно, когато тя мина по задействащите ги плочи.