Анди Макдермът - Свещената крипта

Машината се наклони и малките колелца, монтирани в основата й, се задвижиха и я подкараха напред. Махаджан вдигна ръка, за да прикрие очите си от ситните камъчета и прахта, които се вдигнаха във въздуха щом от камъка щръкнаха дебелите метални колове.

Наемниците замръзнаха за миг по местата си, изненадани от внезапното раздвижване на обсадната машина с размери на автобус. Но този миг се оказа неочаквано дълъг. Един железен прът се стовари върху ръката на единия мъж и строши китката му с ужасяващ трясък. Другият изпищя и се опита да отскочи назад — но се оказа заклещен между удгхатимата и статуята на бика. Пролуката се затвори…

Писъците секнаха, заменени от няколко пльоквания. Върху валяка се появи голямо пурпурно петно. Удгхатимата продължи да се придвижва напред, докато не се блъсна в статуята и стърчащите метални колове не изкъртиха няколко каменни къса.

Единият гигантски рог на бика се отчупи и падна, унищожавайки част от фризовете. През дупката в стената Нина забеляза танцуващата светлина в един от петролните канали.

Тя се промъкна през тясната дупка. Някъде отзад Махаджан изрева и хукна подире й, разкъртвайки с голи ръце повредения фриз, за да разшири отвора.

Стиснал здраво меча, Кит чу нечии стъпки. Огънят в близкия мангал хвърляше меки отблясъци през богато украсения вход на гондолата; покрай него мина някаква сянка. Стъпките се отдалечиха…

След което изведнъж се забавиха. Спряха.

И се върнаха обратно.

Сянката отново се появи. Кит затаи дъх и се насили да се изправи на здравия си крак. Малкият дворец беше възбудил любопитството на наемника — от него щеше два излезе добро скривалище.

През отвора се подаде дулото на един картечен пистолет. Компактното оръжие имаше втора дръжка под дулото и ръката на наемника я стискаше здраво. Наемникът се накани да влезе вътре и да огледа отблизо…

В този миг Кит заби меча в ръката му.

Острието прониза кожата и мускулите и се заби между костите. Наемникът изпищя — а Кит завъртя меча на деветдесет градуса. Костите се раздалечиха с пукане и острието се освободи сред изблик на кръв. Воят на наемника премина в агонизиращ писък.

Но другата му ръка не изпускаше пистолета. Кит замахна отново с меча в отчаян опит да го избие, преди да е стрелял.

Древно и модерно оръжие се сблъскаха точно когато наемникът натисна спусъка. Първият куршум одраска Кит по гърдите, останалите надупчиха стената, а последните проблясъци от дулото подпалиха дървото и подгизналото от петрол платно в централния мангал.

Кит се хвърли към него. Двамата мъже се стовариха на земята в ъгъла, а пистолетът излетя от ръката на наемника и се плъзна към другия край на гондолата. Наемникът измъкна бойния си нож и го вдигна над главата си, за да го забие в гърдите на Кит…

Но Кит нанесе пръв своя удар. Мечът прониза бронежилетката и потъна в корема на наемника. Той нададе вой, олюля се и падна…

Право върху Кит, събаряйки го на земята. Болката в крака на индиеца беше толкова силна, че той едва не припадна.

Огънят в мангала се разгоря, блъвнаха гневни пламъци. През отвора на балона започна да навлиза горещ въздух, тъканите започнаха да се изпъват…

Еди се гмурна между двете грамадни статуи на индуски богове, над главата му затракаха куршуми. Оказа се, че е избрал грешния завой; озова се в задънен коридор между бойни машини и древни съкровища; връщането обратно му отне само три секунди, но те бяха достатъчни за преследвачите да го открият отново. И сега те скъсяваха разстоянието помежду им с настойчивостта на ловджийски хрътки.

Той изскочи от другия край на тясното пространство, прескачайки над слабите пламъчета в един от петролните канали. В единия му край гореше мангал, топлата светлина разкриваше друга удгхатима — а зад нея стоеше обсадна машина, също като онази, която бяха открили до входа, която можеше да се окаже отговорът на молитвите му.

Стига да успееше да стигне до нея. И стига тя все още да работеше.

Той хукна към дървената решетка. Зад него преследвачите му навлязоха в тесния проход.

Той подмина мангала, грамадния валяк…

Зад гърба му се разнесе вик „Ето го!“…

Той се хвърли на пода, претърколи се под дъжда от куршуми — и дръпна ръчката на машината.

Това беше сара-янтра — машината, която хвърля стрели.

Последва бърза серия от пропуквания, когато се задейства стрелящият механизъм за стоте стрели. Те полетяха със съскане по коридора, истинска вълна от островърха смърт, която отскачаше от метала, чупеше се в камъка — но проникваше дълбоко в човешката плът. Стрелбата спря, заменена от задавени писъци.