Анди Макдермът - Свещената крипта

— Аз… мисля, че е по-добре първо аз да се кача — каза Коил на Зек. — Но веднага след това ми изпрати сандъка.

— Както желаете — каза Зек, прикривайки презрението си. — Когато го приемете на борда, да евакуирам ли останалите ми хора?

— Да. — Коил забърза към изхода.

Босненецът го последва.

— А Уайлд и Чейс?

Споменаването на имената им изпълни Коил с гняв.

— Намерете ги и ги убийте! — Той се успокои, рационалността взе връх. — Ако са все още живи, когато сандъкът се озове на борда на хеликоптера, ще се евакуираме и ще използваме ракети, за да затрупаме входа. — Двамата стигнаха до сандъка и Тандон. — Върви вътре — нареди той на бодигарда си. — Искам да убиеш Уайлд и Чейс.

Тандон се усмихна и се поклони.

— За мен ще бъде чест.

— Потегляме след пет минути. Тръгвай!

Тандон се изгуби в Криптата. Зек махна на хората си да го последват. Когато те се пръснаха, той започна да увива Коил в ремъците.

Еди подкрепяше Кит, докато двамата бързаха навътре, но агентът на Интерпол пъшкаше при всяка крачка.

— Не мога повече — произнесе той през стиснати зъби. — Остави ме, намери Нина…

— Не мога просто така да те зарежа — отвърна Еди. — Ако ние…

— Трябва! Само те бавя. Погледни там. — Той посочи с пръст към гондолата на балона. — Скрий ме вътре.

— Ако някой те намери, няма да се справиш сам.

Кит се усмихна насила.

— Мога да се грижа за себе си. Хайде, бързо!

Еди неохотно го поведе към двореца. Индиецът измъкна един меч от рамката, преди да се свие в ъгъла.

— А сега тръгвай!

— Ще се опитам да ги отклоня от теб — обеща Еди. Той излезе отвън и през непрекъснатото боботене на хеликоптерите дочу нещо.

Стъпки, които се приближаваха. Той побърза да се отдалечи от балона, прикривайки се зад една статуя. Надникна иззад нея и забеляза четирима наемници, които се приближаваха към позицията му. Трябваше да ги отдалечи от Кит; въпреки смелите думи на полицая, мечът не беше равностоен противник на пистолета.

Той погледна навътре в пещерата; блещукащата светлина от мангалите му разкри сенчеста пътечка между струпаните в Криптата съкровища. Тя беше тясна, но той се досети, че в другия си край се сливаше с една от по-широките.

Наемниците се приближаваха до балона. Еди взе една отрупана със скъпоценни камъни ваджра и хукна по пътечката, размахвайки церемониалното оръжие. Силното тракане привлече вниманието на наемниците и точно както се беше надявал, те хукнаха след него.

Но го последваха само тримата. Четвъртият се поколеба, след което се приближи с подозрение към гондолата с вдигнат пистолет.

Еди изруга под носа си, но продължи да тича и зави зад ъгъла, преди преследвачите му да получат възможност да стрелят. Но той чу други изстрели — от дълбините на пещерата.

Махаджан и другите наемници бяха намерили Нина.

Нина изпищя, когато куршумите надупчиха дървените гравюри зад гърба й и посипаха главата й с трески. Тя се наведе зад една статуя на крава. Голямото каменно животно я закри и стрелбата спря — но тя си беше спечелила само няколко секунди отсрочка, преди мъжете да я забележат отново.

Пред нея лежеше гигантският бодлив валяк на удгхатимата, единствените й маршрути за бягство бяха от двете му страни. Единият беше по-тесен, ограден от сложни гравирани фризове от тъмно дърво, а по-широкият маршрут минаваше покрай една още по-голяма статуя, този път на бик, който бе коленичил на четирите си крака, образувайки една биволска стена. Тя хукна по втория, оглеждайки се за изход в далечния му край…

Но такъв нямаше. Двете пътеки се събираха зад удгхатимата и свършваха пред серия гравирани фрезове. Тя би могла да се изкатери по тях, но наемниците щяха да я хванат, преди да успее да стигне до върха. Лесна мишена.

Паниката й се засили, тя се извърна и огледа по-тясната пътека. Там също не се виждаха удобни за криене места. Но от удгхатимата стърчеше една голяма ръчка, която в продължение на безброй векове бе задържала механизма на мястото му…

Махаджан стигна до ъгъла пръв. Белязаните му устни се разтеглиха в злобна усмивка и той тръгна по тясната пътека към нея. Двамата наемници изтичаха пред удгхатимата, за да й отрежат пътя за бягство.

Беше попаднала в капан.

Освен ако…

Нина сграбчи ръчката и се опита да я помръдне. Тя изскърца, клеясалите зъбни колела застъргаха едно в друго и изведнъж машината се разтресе и се освободи. Тежестите паднаха, веригата задрънка.

Валякът се завъртя.