Анди Макдермът - Свещената крипта

Коил се накани да отвърне нещо в нейна защита, когато за пръв път забеляза Джирилал, който стоеше зад Шанкарпа.

— Пашупати? — попита заинтригувано той.

— Джирилал Митра, на вашите услуги — рече старецът; гласът му подозрително се беше завърнал към маниакалните си тонове. Той затанцува около сина си, приближавайки се към Коил. Зек и наемниците му вдигнаха оръжията си, но Коил им махна да се успокоят. — Значи вие сте господин Коил, компютърният човек.

— Да, аз съм.

— Ха! — Джирилал се облегна на тоягата си и погледна неодобрително милиардера. — Вие сте много лош човек.

За голяма изненада на Нина, Коил, изглежда, се засегна много.

— Не! Аз съм верен служител на господаря Шива, също като вас. Изпълнявам волята му!

— И това е волята му? — попита Джирилал, посочвайки труповете на пазителите. — Защо едните му верни служители ще убиват другите му верни служители, а?

— Всеки истински служител на Шива ще знае, че смъртта няма никакво значение — обяви гръмогласно Ванита, която влетя в пещерата, следвана от Махаджан и Тандон. Тя се беше навлякла с дебели дрехи и изглеждаше особено раздразнена, че е тук, дори не погледна чудесата в Криптата. — Особено когато ще ни помогне да сложим край на Кали-юга. Така, къде са ведите? — Тя изгледа ледено Нина. — Предполагам, че тя знае.

— Тук някъде са, любов моя — увери я Коил.

— Тук някъде не е достатъчно. Веднага ги намерете!

Коил се обърна към Джирилал.

— Не искам да се карам със светеца. Знаете ли къде да намерим ведите? Ако ми кажете, ще ви пусна да си вървите.

— А приятелите ми? — възрази Джирилал. — И те ли ще могат да си тръгнат?

— Боя се, че това не е възможно.

— Ха! — изсумтя Джирилал и удари с тоягата си по пода. — Наистина сте лош човек! Много лош. — Той махна презрително с ръка. — Шива не иска да има нищо общо с вас. Нито пък аз. — Без да обръща внимание на оръжията, той мина покрай наемниците и седна сърдито на рампата с гръб към Коил.

Зек погледна въпросително своя работодател, но Коил поклати глава, като изглеждаше наистина озадачен от отказа на йогата.

— Претърсете Криптата. Намерете ведите.

— Как изглеждат? — попита Зек.

— Според документа от Атлантида представляват каменни плочи с надписи на ведически санскрит. Сигурно се намират в защитен контейнер, кутия или сандък.

Зек и всички останали, без двама, се пръснаха из пещерата и започнаха да я претърсват.

— Никога няма да ги намерите — каза Нина, когато Ванита започна нетърпеливо да крачи напред-назад, а съпругът й погледна възхитено към виманата. — Пещерата е голяма, а те могат да бъдат нав…

— Намерих ги — извика Зек от рампата.

— Дявол да го вземе!

Зек и още един мъж донесоха сандъка пред Коил и го отвориха.

— За това ли става въпрос? — попита той.

С треперещи от вълнение ръце Коил вдигна една от плочите и прегледа древния текст.

— Да! — ахна той. — Ведите на Шива! Думите на самия господар Шива! — Той погледна към Ванита с фанатичен блясък в очите. — Намерихме ги! Ще изтрием напълно покварата на Кали-юга! Ще започне нова епоха — и ние ще поставим началото й! — Той внимателно върна плочата в сандъка и затвори капака. — Чапал, Дхирен! Пригответе го за транспортиране!

Двамата бодигардове се приближиха до него, докато останалите наемници се връщаха при тях. Махаджан носеше раница, от която извади намотана здрава пластмасова мрежа и вързоп от ремъци. Двамата с Тандон омотаха хубаво сандъка, за да могат да го вдигнат с лебедката.

— Така, а сега какво ще правим с тях? — попита нетърпеливо Ванита, сочейки пленниците им. — Мисля, че и без това са живели твърде дълго.

— Съгласен съм — отвърна Коил.

— Добре. Убийте ги! — Тя погледна Зек. — Веднага!

Зек кимна, готов да даде команда…

Шанкарпа изрева гневно и се хвърли към Коил.

Зек измъкна картечния си пистолет, удари пазителя през лицето и го събори в основата на рампата. Друг наемник го ритна в гърдите и насочи пистолет в лицето му…

Джирилал грабна камата и я заби до дръжката в гърлото на наемника.

Зек пусна един откос по възрастния мъж. Куршумите се забиха в гърдите и корема на стареца и го събориха на пода.

В настъпилия момент на объркване Еди се задейства…

Той хвана пистолета в ръката на един от наемниците, завъртя го и притиска пръста му върху спусъка. Изстрелите покосиха друг наемник от упор, дори бронежилетката му не успя да го спаси от куршумите, които се забиха в гърдите му. Той се завъртя и политна към земята, събаряйки други двама наемници.