Анди Макдермът - Свещената крипта

— Какво правиш? — попита тихо Нина, след като въоръжените мъже ги подкараха към изхода. — Това е негодникът, който ме отвлече — защо се държиш толкова приятелски с него?

— Защото иначе всички щяхме да сме мъртви — отвърна Еди. — Като го заговорих, успях да опазя всички ни живи.

Лицето й грейна.

— Имаш план, нали? Кажи ми, че имаш план!

— Ами… само ако приемеш за план „да видим дали ще се случи нещо хубаво, преди да ни застрелят“.

— Ясноооо… — рече тя и надеждата й се изпари също толкова бързо, колкото се беше появила. — Исках нещо, нали се сещаш, по-конкретно.

Стигнаха до рампата. Нина погледна към сандъка, в който се намираха ведите на Шива. Наемниците очевидно нямаха представа колко е ценен, но Коил едва ли щеше да го подмине. Дали нямаше някакъв начин да го скрият от него?

Зек ги отведе до края на рампата, където оставиха Кит облегнат на нея. Наемниците продължиха да ги държат на мушка, докато останалите мъже оглеждаха пещерата. Накрая всички се събраха около тях и докладваха, че няма други оцелели. Босненецът предаде думите им по радиостанцията.

— Семейство Коил идват — каза той на Нина и Еди. Червено–белият хеликоптер прелетя над долината.

— Очаквам ги с нетърпение — отвърна кисело Нина. Телата на пазителите лежаха наблизо, подът бе покрит със съсирена кръв, и макар че се опитваше да не ги гледа, само при мисълта за разкъсаните им от куршумите тела й ставаше лошо.

Но Еди не сваляше поглед от тях; по-точно от оръжията им. Повечето от изпуснатите мечове се намираха твърде далеч от него, но имаше една кама с дълго острие, която беше паднала само на няколко фута от каменната рампа. Ако някой отвлечеше вниманието на наемниците, може би щеше да успее да промуши някой от тях и да грабне пистолета му…

Той забеляза, че Джирилал го гледа; йогата беше уловил погледа му към камата. Мисълта, че светият старец знае плановете му някак си го накара да се почувства неловко. Той извърна глава, наблюдавайки камата с периферното си зрение.

През отворените врати влетя още сняг. Появи се нова фигура: Тандон. За разлика от наемниците, той не слезе по въже, а го спуснаха с люлка. Зек даде знак на двама от мъжете, които излязоха бързо навън и го придърпаха към терасата. Разкопчаха каишите на люлката и тя бързо беше изтеглена нагоре. Малко по-късно отново се появи; този път в нея седеше грамадният брадат Махаджан. Двамата бодигардове заеха позиции в очакване на третия човек.

Прамеш Коил.

Двамата му служители бързо го освободиха от каишите. Той слезе от люлката и влезе в Криптата. Триумфалният му марш секна изведнъж, когато забеляза кой го чака вътре.

— Доктор Уайлд — каза той, без да успее да прикрие изненадата си. — И господин Чейс. Вечно проявяващите се бъгове в иначе безупречната ми програма.

— Нали ти казах, че познанието и опитът са по-полезни от който и да е компютър — отвърна Нина. — Закъсня — ведите на Шива вече ги няма. АСН ги отнесе с хеликоптер.

На лицето му се появи самодоволна усмивка.

— Позволете ми да не ви повярвам. Климатичните условия бяха ужасни досега — а единствените хеликоптери, които са навлизали в това пространство, са моите. Къде са те? — Той не получи никакъв отговор. — Няма значение. Ще ги намерим. — Той огледа обширната пещера с широко отворени очи. — Това е тя, наистина съществува…

— Прозвуча ми така, сякаш сте имали някакви съмнения — рече Нина.

— След като не успях да открия нищо в планината Кайлаш, наистина се притесних.

— И какво ви доведе тук?

Нова усмивка.

— По ирония на съдбата — вие. Или по-точно господин Джиндал — продължи Коил, посочвайки изненадания Кит, — и мобилният му телефон. Хората ми научиха, че сте напуснали Делхи, което ме накара да се замисля: къде сте отишли? Накарах моят телеком да проследи телефона му в клетъчната мрежа и открих, че е отишъл в Гаурикунд. Единствената причина да дойдете тук би била ако вярвате, че сте намерили Криптата. Щом вкарах тази нова информация в Кексия, всичко се изясни. Чувствам се леко смутен, че не се досетих по-рано за връзката с планината Кедарнат.

— Боклук на входа, боклук на изхода — рече язвително Нина. — Обработвали сте лоши данни. Така става, когато разчитате само на технологията.

— Но точно технологията ми помогна да ви намеря. Както и да намеря Криптата. — Вятърът отново се засили и той се обърна, за да види спускането на Ванита. Тандон и Махаджан я придърпаха към терасата.

— Страхотно, тя е тук. Купонът вече може да започне — промърмори Еди.