Анди Макдермът - Свещената крипта

— Трябва да решим какво да правим с тях. Прамеш и Ванита Коил знаят къде се намира изгубената долина — така че ще дойдат тук. Без значение какво ще се случи, ние трябва да им попречим да се сдобият с ведите. Знаеш ли някое място, където бихме могли да ги скрием?

— В североизточната част има няколко пещери. Но не знам колко са сигурни — не са дълбоки. Ако ни връхлети буря…

Тя го хвана за ръката; Шанкарпа реагира изненадано на докосването.

— Виж, знам, че не ми вярваш и те разбирам. Но ако ми позволиш, бих могла да отнеса ведите на много сигурно място — и семейство Коил няма да могат да ги откраднат. Това ми е работата, с това се занимава АСН: открива древни съкровища и ги пази за цялото човечество. Баща ти повярва в мен. А ти?

Шанкарпа намръщено погледна сандъка, после нея… след което взе решение.

— Ти смяташ, че няма да успеем да спрем тези хора, нали?

— Те ще дойдат с голяма сила — обади се Еди. — И ако се опитате да им попречите, ще избият всеки един от вас. Колко сте тук, двайсет и няколко? Коил сигурно също ще доведе толкова — и те ще бъдат въоръжени с автомати.

— Моля те — каза Нина. — АСН може да защити ведите. Ти и пазителите може би ще успеете да забавите Коил… но няма да можете да го спрете.

Индиецът изпръхтя с отвращение.

— Добре. Ще ви позволя да ги отнесете на безопасно място. Но аз ще дойда с вас.

— Първо да решим как да ги изнесем от тук. — Тя затвори капака. — Еди, ще му помогнеш ли да премести сандъка?

— Страхотно — въздъхна той. — Първо се катеря по планината чак до тук, после някаква гигантска статуя ме поряза и кракът й едва не ме смачка, а сега трябва и да разнасям разни кашони заради теб.

Нина погледна смутено разрязания му ръкав.

— Ох, вярно. Забравих. Извинявай.

— Няма нищо. Тъй като ти ме молиш, ще ти направя услуга. Макар че като се приберем у дома, може да поискам нещо в замяна. — Той се ухили похотливо. — Може да включва и някой реквизит.

— Боже, Еди! Как можа точно това да ти мине през ума!

— За какво говорите? — попита нетърпеливо Шанкарпа.

— За нищо — отвърна Нина и взе фенерчето. — Така. Сега вие двамата, вдигнете го. Най-добре го подхванете отдолу.

Те се подчиниха; след като вдигна сандъка, Шанкарпа погледна гневно Нина.

— Чакай малко, ти не можеш да ми даваш заповеди! Аз съм водачът тук!

— Така става, когато допуснеш жена в клуб само за мъже — обади се Еди. — Следващото нещо, което ще поиска, е да носиш пижама и да пускаш седалката на тоалетната чиния.

— Просто го изнесете навън — сопна му се Нина и изпълзя навън. Еди и Шанкарпа внимателно повдигнаха сандъка и го понесоха към прохода. Той успя да се събере в тясното пространство под крака на Кали, макар крачетата му да одраскаха пода.

Щом го изкараха от там, двамата мъже го отнесоха в голямата пещера. Шанкарпа даде някакви заповеди на двама от хората си, които веднага понесоха сандъка към изхода.

— Те ще го свалят долу — каза той на Нина.

Тя огледа останалите предмети в Криптата.

— А всичко останало?

— Ще затворим Криптата. След като вече знаем как да я отключваме, аз ще реша по-късно какво да правя с тях. А сега ще се махнем от тук.

Еди коленичи до Кит.

— Как е кракът? Смяташ ли, че ще можеш да вървиш?

— Мисля, че няма да успея да се спусна по хребета — призна индиецът. — Но в Гаурикинд имаше антена за сателитен телефон — когато влезете в обхват, можете да се обадите на Интерпол и да им кажете да изпратят хеликоптер.

— Ще успеем да отнесем и ведите — каза Нина. — Ако се свържем с индийското правителство, те могат да уредят охрана.

— Това звучи добре — каза Еди. Той отиде до Джирилал и двамата заедно повдигнаха Кит.

Агентът на Интерпол изпъшка от болка, но успя да се изправи.

— Добре съм — каза той, докато двамата го подкрепяха отстрани. Всички тръгнаха след двамата мъже, които носеха сандъка. — Ще ви дам номера на моя шеф. Той ще може да…

Внезапно Еди спря.

— Чакайте!

— Какво има? — попита Нина.

Отвърна й боботене на роторни перки. И то няколко.

Коил ги беше открил.

— Подкрепяй Кит! — нареди Еди на Джирилал и се понесе към портала. Останалите пазители вече тичаха към входа, за да проверят какво става.

Нина тръгна след тях.

— Какво ще правим? Ще ни трябва много време, за да изнесем сандъка от долината!

— Мисля, че дори няма да имаме възможност да го направим — не, върнете се! — извика той на мъжете.

Твърде късно. Звукът на роторните перки се засили, приближаваха се пулсиращите бумтежи, които се усещаха дори физически — но един друг, по-смъртоносен звук накара Еди да блъсне Нина и да се хвърли до нея под една от древните бойни машини. Картечница откри огън и през портала влетяха трасиращи куршуми. Стрелецът заля Криптата с поток от смърт и от телата на пазителите рукна кръв.