Анди Макдермът - Свещената крипта

Той насочи Нина и Шанкарпа към задната част на Криптата на Шива, като се стараеше да се движат така, че гигантския валяк да стои между тях и наемниците, които оглеждаха телата в търсене на оцелели. Тримата подминаха миниатюрния дворец, платненото тяло на спихналия балон и извитата задна стена, зад която се надяваше да ги чакат Джирилал и Кит. Трудната част щеше да е да стигнат незабелязано до тях; мангалите горяха по-ярко и горещо от всякога, а в петролните каналчета все още пробягваха пламъци.

Той надникна през дървената рамка на една бойна машина. Чинукът се беше издигнал, отнасяйки въжетата със себе си. Това означаваше, че поне за момента нови наемници нямаше да влизат в пещерата. Но това въобще не беше успокояващо: въоръжените им противници ги превъзхождаха повече от два пъти.

Наемниците се разделиха на екипи от по трима и се пръснаха, за да огледат обширното пространство. Еди забеляза Джирилал, който предпазливо надничаше иззад една статуя на слон. Предположи, че Кит е с него; старият йога не изглеждаше от типа хора, които биха изоставили ранен човек.

— Добре, трябва да стигнем до Кит и Джирилал и да намерим място, където да се скрием — прошепна той. — Може би под някоя от тези машини.

— А как ще стигнем до тях? — попита Нина. Щеше да се наложи да прекосят откритото пространство около петролните канали, което се виждаше пряко от входа.

— Ще трябва да издебнем точния момент. — Най-близката група наемници беше стигнала до удгхатимата, и осветяваше с фенерчетата си грамадния валяк. — Само ако се излъжат да минат зад нея…

— Аз ще ги накарам — каза Шанкарпа. Преди Еди да успее да го спре, индиецът грабна едно златно бижу и го хвърли. То отскочи от нещо, което се намираше близо до удгхатимата. Лъчите на фенерчетата се насочиха в посока към шума.

— По дяволите! — изсъска ядосано Еди. — Сега ще разберат, че има останали живи! — Двама мъже се приближиха, за да разследват, но третият остана на мястото си, като не спираше да шари подозрително с лъча на фенерчето си. — Добре, ще се наложи да рискуваме. Пригответе се. Щом се обърна…

Той се наведе, за да се скрие от лъча, огледа пътя до Криптата и се обърна към валяка.

— Тръгвайте! — Той бутна първо Нина, след което побягна след Шанкарпа по пътеката…

Лъчът на фенерчето се върна обратно и ги освети, преди да са успели да стигнат и до средата.

— Мамка му! — Еди се хвърли зад една статуя на слон; виковете и стрелбата от автоматични оръжия достигнаха едновременно до него. Куршумите надупчиха стената зад гърба му. От всички страни се разнесоха викове и стъпките на останалите наемници.

Кит беше заедно с Джирилал. Той се опита да се изправи, но изпъшка от болка и кракът му се подгъна. Трябваше да го носят — което превръщаше и него, и останалите в лесна мишена.

Нина подаде глава от другата страна на статуята и видя още хора да влизат в пещерата.

— Еди, идват!

Бяха попаднали в капан; превърнаха се в лесна мишена на приближаващите се от всички страни наемници. Еди се огледа отчаяно за оръжие, но не можа да намери нищо, което да успее да докопа, без да се разкрие пред нападателите.

Нямаше никакъв изход. Най-близката група наемници се намираше на няколко секунди от тях и се приготвяше да заобиколи статуята и да простреля всички, които откриеше там…

— Зек! — извика Еди, изненадвайки другарите си. — Зек, аз съм Еди Чейс! Чуваш ли ме?

Не се чу никакъв отговор, само тропането на приближаващи се ботуши — след което един глас с балкански акцент изкомандва: „Не стреляйте!“ и трима мъже изскочиха иззад ъгъла с вдигнати оръжия…

Но изстрели не последваха.

От другата страна на статуята се появи друга група наемници и петимата оцелели се оказаха обградени отвсякъде. Проблясваха лазерни мерници, по главите и гърдите им танцуваха зелени точки. Дочуха се нови стъпки, този път маршируващи. Появи се Зек, който изгледа с любопитство Еди.

— Чейс. Каква изненада.

— За мен също — отвърна Еди и вдигна ръце. — Мислех, че Коил ще те уволни.

— На косъм бях. Но за тази операция му трябваше човек с опит, който бързо да сформира бойна група.

— Макар да е сбъркал в преценката си за теб, Хюго явно е смятал, че си разбираш от работата, така че в това има смисъл.

— Хюго ли? — попита объркано Нина. — Какво е това, сбирка на наемници?

Той й изшътка.

— А къде са беднякът — милиардер и неговата съпруга?

Коментарът развесели Зек.

— Намират се на един от хеликоптерите. Мисля, че те също ще бъдат изненадани да те видят. — Той заповяда на наемниците да продължат с претърсването на Криптата и махна с ръка на пленниците си да вдигнат Кит и да го отнесат до входа.