Анди Макдермът - Свещената крипта

— Мамка му! — опита се да каже той, но думата заседна в гърлото му.

Скърцането на камъка продължи, плътта и костите не можеха да забавят безмилостното спускане на гигантската пета. Тя притисна Еди към пода и болка прониза ребрата му. Той се опита да се освободи — но не можеше да помръдне от мястото си.

Кали щеше да го стъпче!

Той извърна глава, за да погледне измъчено Нина за последен път и зърна ужасения й поглед, след като твърде късно беше осъзнала, че е сбъркала…

Скърцането спря.

Натискът изведнъж намаля и кракът постепенно се върна в първоначалното си положение. Той задъхано си пое няколко глътки студен, прашен въздух, преди да се измъкне от дупката.

— Вътре съм! — изграчи той.

— Слава богу! — каза Нина. — Добре ли си?

— Чувствам се размазан като паста за зъби, но ще се оправя.

— Какво виждаш?

Той се огледа; новата зала беше потънала в почти пълен мрак.

— Нищо — фенерчето ще ми свърши работа. Търкулни го насам.

Нина се засили, сякаш се канеше да хвърли топка за боулинг, и метна фенерчето към другия край на прохода. Еди го хвана и го включи. Новата стая беше малка, по стените бяха гравирани образи на Шива, чиято боя беше изненадващо добре запазена, както и множество текстове на ведически санскрит. Но предметът, който привлече вниманието му, беше облегнат на една от стените.

Той представляваше украсен сандък, повдигнат върху позлатени крачета с формата на слонове и декориран с перли и малки скъпоценни камъни. Беше изрисуван също като стените: Шива, седнал в поза лотус, се взираше ведро в Еди.

— Виждаш ли нещо? — извика Нина.

— Да, има една изписана кутия и… — Той освети наоколо с фенерчето. Разкри се част от механизма на статуята: няколко гигантски зъбчати колела. — Трябва ми нещо да блокирам механизма. Камък или железен прът, нещо такова.

Хората на Шанкара донесоха дебел метален прът от една от бойните машини и го хвърлиха в прохода. Еди го затъкна между зъбците на колелата; те се опитаха да се завъртят, но металът издържа. След няколко минути механизмът блокира.

Той се наведе под крака и махна с ръка.

— Готово! Кой иска да разгледа?

Шанкарпа мина пръв, като прекоси внимателно прохода. Ръцете на статуята се раздвижиха, но металният прът държеше всичко под контрол. Нина мина след него.

— Вижте тук — каза Еди, след като те се провряха под крака. Той освети сандъка. — Смятате ли, че вътре се намира дневникът на Шива?

Шанкарпа беше твърде развълнуван, за да реагира на проявата на неуважение от страна на Еди. Той се приближи до сандъка, протегна треперещите си ръце над капака му, сякаш се боеше да го докосне, след което погледна Нина. За пръв път изглеждаше несигурен в себе си.

— Какво да правя?

— Отвори го — каза Нина. — Трябва да разберем дали ведите на Шива са вътре, за да ги защитим.

Той кимна и се приготви да вдигне капака — но отново не можа да се престраши да докосне кутията.

— Аз… не мога — рече той. — Не знам дали съм достоен…

— Ооо, я мръдни встрани — сопна му се Еди и отвори сандъка.

Шанкарпа отстъпи назад, а Нина погледна остро съпруга си.

— Еди!

— Какво? Ти каза, че трябва да действаме. Така, какво има вътре? — Той насочи фенерчето.

На пръв поглед съдържанието му като че ли не си заслужаваше усилията и опасностите през които бяха преминали, за да го намерят. Вътрешността приличаше на гардероб; метални рафтове разделяха и поддържаха редица каменни плочки, всяка с размера на голяма книга с твърда корица, дебела около сантиметър и половина. Имаше общо четирийсет такива.

Но Нина знаеше, че те представляват невероятно археологическо откритие; древните чудеса, които се намираха в пещерата отвън, бяха като дреболии в сравнение с интелектуалното съкровище в този сандък. Макар лично тя да не вярваше, че са били написани от ръката на истински бог, плочите представляваха описание на една цивилизация, която беше също толкова древна колкото тази на атлантите — и освен това бе основата на религия, която, за разлика от тази на отдавна изчезналата раса, все още процъфтяваше.

Тя внимателно повдигна една от плочите и откри надписи и от двете й страни: ведически санскрит, език, който й беше почти непознат. Тя показа една на Шанкарпа.

— Можеш ли да я прочетеш?

На лицето му отново се изписа благоговение.

— Да. Да! Това… това са думите на господаря Шива — за великия цикъл на живота!

Нина внимателно върна плочката на мястото й. Шанкарпа нетърпеливо й даде знак да извади още една, но тя поклати глава.