Анди Макдермът - Свещената крипта

Дори Еди почувства леко смущение.

— Сега разбирам защо е богиня на смъртта. Десет ръце, с които може да убива? Хич не си поплюва.

— Не, не — обади се Джирилал развеселено. — В Кали няма само смърт. Виждате ли? Две от ръцете й са празни.

Нина видя, че вместо да държат оръжия, пръстите на богинята изобразяват някакви символи.

— Какво означават те?

— Единият — каза той, сочейки с тоягата си, — е знак, че ще те защити. Тя може да е свирепа, но освен това е и любяща майка — а една майка би направила всичко, за да защити децата си. Другият означава „не се страхувай“ — няма от какво да се страхуваш, ако й се довериш.

Кит пристъпи напред и се вгледа в извисяващата се фигура.

— Значи господарят Шива е оставил Кали да пази Криптата му?

— А кой друг, освен Кали, би могъл да унищожи всички нарушители? — попита твърдо Шанкарпа.

Нина насочи фенерчето си към статуята, за да я огледа по-добре.

— Въпросът е… дали ще унищожи всеки, който се опита да вземе ведите на Шива? Знаете ли как се стига до тях?

— Това познание е изгубено много отдавна.

— Страхотно. Значи и това ще трябва да разгадаваме. — Тя наведе лъча на фенерчето, за да огледа оръжията, но Кит й пречеше. — Извинявай, Кит — трябва да огледам.

— О, извинявай. — Той отстъпи встрани…

Към прохода.

— Кит, почакай! — извика Нина, внезапно осъзнавайки опасността — но беше твърде късно.

Статуята оживя.

Древният механизъм в статуята заработи и осемте ръце с оръжията се раздвижиха, разсичайки въздуха в тесния тунел. Единият от мечовете замахна към Кит. Той отскочи стреснато назад…

Но не беше достатъчно бърз. Гигантското острие се заби в пищяла му и по пода плисна кръв.

Той изкрещя и падна, притискайки силно раната. Ръцете на Кали се върнаха в първоначалните си позиции и статуята замря.

Еди пръв се осмели да пристъпи напред и да издърпа Кит от прохода.

— Да видим — каза той, като внимателно нави подгизналия от кръв крачол и установи, че кракът е разрязан до кокал, а парче от мускула виси като отхапано от куче. — Мамка му, дълбока е. Нина, носиш ли аптечката в раницата?

Тя я извади, Еди си сложи чифт латексови ръкавици за еднократна употреба и започна да почиства раната.

— Ще те заболи — предупреди той Кит. — Съжалявам, но нямаме обезболяващи. Ще пипам колкото се може по-внимателно.

Нина хвана ръката на ранения мъж.

— Опитай се да не мърдаш.

— По-лесно е… да се каже, отколкото да се направи — процеди през зъби Кит. — Родителите ми ме предупреждаваха, че ако не слушам, Кали ще ме накаже. Но никога не съм си и помислял, че това наистина ще се случи!

— Но тя не те е наказала — това очакваше всеки, който тръгне към прохода. — Нина погледна към статуята, която беше вторачила злобно червените си очи в нея. Хитър капан, последната защитна линия пред съкровищата в сърцето на Криптата. Но сигурно имаше начин да се преодолее — свещениците, които бяха показали ведите на Шива на Талънор, сигурно са знаели как…

— Така, сега ще те зашия — обяви Еди. — Как се чувстваш?

— Сякаш богинята току-що ми е отрязала крака — изпъшка Кит.

— Всичко ще бъде наред. Просто се опитай да дишаш бавно. — Той прониза плътта му с иглата и цялото тяло на Кит се напрегна.

Джирилал и Шанкарпа минаха покрай тях и се загледаха с благоговение в статуята. Старият йога колебливо протегна тоягата си към прохода и натисна първата каменна плоча на пода му. Кали отново се раздвижи и дългият меч полетя надолу. Острието разряза дървото и двамата мъже отскочиха назад, а статуята се върна в първоначалното си положение.

— Добра тояга беше — рече тъжно Джирилал, стиснал отрязаното парче дърво.

Макар че се опитваше да успокои Кит, Нина не можеше да откъсне мислите си от капана.

— Когато някой тръгне по коридора, го задейства. Дори ако се изкатерите отстрани, без да докосвате пода, пак ще трябва да скочите на него в другия му край. А когато го направите… — Тя посочи гигантския крак на статуята, който беше надвиснал над отвора. — Ще ви размаже.

— Също като Шива — рече замислено Джирилал.

— Какво имаш предвид?

— Имало един демон на име Рактабиджа — започна да разказва той, — който не можел да бъде убит в битка, защото всеки път, когато го порежели и кръвта му капнела на земята, от нея се появявало ново негово копие. Само Кали била достатъчно силна, за да го унищожи — тя изпила всичката кръв от тялото на Рактабиджа и изяла двойниците му! Но после се опиянила от победата и затанцувала на бойното поле, тъпчейки мъртвите. За да я спре, Шива се престорил на един от труповете и когато Кали осъзнала, че е стъпала върху съпруга си, тя се засрамила и се успокоила.