Анди Макдермът - Свещената крипта

Погледът на Шанкарпа прескачаше от нея към статуята.

— Наистина ли вярваш в това? Или просто се опитваш да спасиш живота си?

— Ами и двете! Но мисля, че съм права — знам, че съм права. Ако греша, винаги можеш да ни хвърлиш от ръба.

Еди вдигна показалеца си.

— Нина, скъпа? Забрави ли, че след като вече сме женени, трябва заедно да взимаме важните решения?

— Аз също искам да се дистанцирам от тази забележка — побърза да обяви Кит.

— Права съм — настоя тя. — Шанкарпа, поне ми позволи да опитам. Може да се наложи да изчакаш само пет минути, преди да ни убиеш — но пък от друга страна, след пет минути може да влезеш в Криптата на Шива!

— Послушай я — добави Джирилал. — Така е правилно.

Шанкарпа погледна раздразнено баща си, но се съгласи.

— Не се проваляй — каза той рязко на Нина.

— Да, наистина — обади се Еди, докато пазителите ги отвеждаха обратно до вратата.

— Няма — увери го Нина. Тя махна дубликата от централния отвор и го пъхна отново… но завъртян с една пета встрани. Тя погледна към статуята. Безизразните каменни очи на Шива се взираха в нея, а леката усмивка на устните му я окуражи да продължи.

Въртенето на колелата за намирането на новите позиции на богините вече ставаше напълно механично и отне само няколко минути. Тя завъртя всеки по-малък диск така, че думите да заемат правилното си място. Любов, майчинство, неуязвимост, женственост…

Смърт.

Последната дума зае мястото си. Тишина…

Щрак.

Нещо зад колелата се раздвижи, освободено след безброй векове. Разнесоха се нови щракания, по-силни, после тракането на верига…

И вдигайки прах, вратите бавно се отвориха навътре.

Разнесоха се възклицания на благоговение, някои от пазителите паднаха на колене, за да благодарят на Шива. Шанкарпа гледаше изненадано с широко отворени очи. Вратите се отвориха със скърцане докрай.

— И така, сине мой — каза тихо Джирилал, — сега ще се извиниш ли на доктор Уайлд?

Очите му се присвиха.

— Първо да видим какво има вътре — какво сме се заклели да пазим. — Той се поколеба, след което изрече неохотно: — Елате с мен, доктор Уайлд.

Изпълнена с благоговение, Нина го последва към вътрешността на Криптата на Шива.

Пространството зад вратите беше огромно, мащабът му отговаряше на статуята, която го пазеше. Ехото от стъпките на Нина и Шанкарпа бързо се изгуби в обширната пещера.

Когато очите на Нина привикнаха към тъмнината, тя забеляза нещо, което първоначално прие като два каменни блока, с височина около метър и половина, на разстояние около един метър, преди да осъзнае, че всъщност са краищата на много по-голяма постройка. Заедно формираха двете половини на стръмна полегата рампа, която в края си се издигаше на височина от десет метра, спускаше се почти до пода и отново е издигаше; в съзнанието й веднага изникна сравнението с писта за ски скокове.

Но в пещерата нямаше сняг. За какво служеше тогава?

Отговорът на този въпрос се появи, когато двамата с Шанкарпа влязоха навътре, следвани от останалите. На върха на рампата се виждаше нещо, от двете страни на което стърчаха фини платна, като криле…

Не като. Това бяха криле.

— Това е глайдер! — извика Нина и хукна към рампата, за да го огледа по-добре, напълно забравила за заплахата от пазителите. — Коил ми разказа истории от древните индийски епоси, където боговете имали летящи машини. Мислех си, че са просто легенди — но се оказва, че са истина!

— Вимани — каза Джирилал. Той се засмя. — Баща ми ми разказваше тези истории, когато бях малък — а аз ги разказвах на моя син. Спомняш ли си?

— Помня — отвърна смаяният Шанкарпа.

Нина започна да се изкачва по рампата, нетърпелива да види летателния апарат на върха.

— Всичко, което Талънор разказва в Кодекса, вече има смисъл. Затова свещениците се изкачвали цял ден дотук, а се връщали само за един час — те са летели! Пускали са глайдера, той се е плъзвал по рампата, правел е ски скок от края й и е политал над долината. — Тя огледа каменната писта; тя беше полирана гладко с малък ръб по външния край, по който да се води шината на глайдера.

Еди погледна назад към вратата, забелязвайки скалата в другия край на каньона.

— Трябвало е да дръпнат носа му доста рязко нагоре, когато са излитали. Малко им трябва да се размажат в онази стена отсреща.

Нина освети глайдера. Структурата му изглеждаше цялостна, крилете бяха изработени от красиво извити дървени греди. Самото дърво беше тъмно и лъскаво, явно беше допълнително обработвано, за да му се придаде здравина и трайност. Между гредите все още беше опънато платното на крилете. То, изглежда, бе направено от фина, лека коприна, покрита с прах и пожълтяла от вековете.