Анди Макдермът - Свещената крипта

— Аз пък си мислех, че се притесняваш за слуха си — прошепна тя на Еди.

— Прецакани са високите честоти. Ниските не са проблем. Все още. А и хеликоптерите не са от най-тихите машини.

— Дали е Коил? — попита Кит и се изправи.

Нина се вглеждаше с тревога в синьото късче небе над каньона. Имаше някакъв минимален шанс, че появата на хеликоптера над скритата долина е просто съвпадение… но тя не би се осмелила да заложи и един долар на това.

Шумът се приближаваше, отекваше в стените на каньона. Над боботенето на перките се извиси воят на двигателя. Върху една от огрените от слънцето скали падна сянка, която бързо изчезна. Воят на двигателя затихна.

Нина и Еди размениха облекчени погледи…

Но звукът отново се усили. Хеликоптерът се връщаше.

— Прикрийте се! — извика Еди и махна с ръка на пазителите да се скрият в сенките. Приближаващото боботене беше по-силно, летателният апарат се снижаваше.

Върху скалите отново се появи сянка, която се движеше по-бавно. Хеликоптерът увисна над главите им. От надвисналите скали се посипа фин снежец.

Еди наблюдаваше как кристалният прах се премести от едната страна на терасата към другата.

— Те кръжат над нас — каза той. — Опитват се да разгледат по-добре долината. — Пристъпи напред и погледна към надвисналите скали. — Виждам ги — връщат се! Всички да се прикрият!

Той отстъпи назад, а хеликоптерът отново се появи, този път над другия край на долината. Летателният апарат беше цивилен, боядисан в червено и бяло, с доста издут корпус, който наподобяваше дебела птица с къс клюн в полет. Моделът не беше познат на Еди, което означаваше, че е бил произведен след напускането му на SAS; разпознаването на летателните апарати беше част от военното му обучение.

Едно нещо обаче беше сигурно. Хеликоптерът беше на Коил. Отстрани се виждаше логото на Кексия.

Машината се зарея над каньона. През страничния прозорец Еди зърна нечие лице, слънчевите лъчи се отразиха от лещите на фотоапарат. Хеликоптерът се скри зад надвисналите скали, събаряйки нов пласт сняг, след което воят на двигателите се засили и машината се отдалечи на юг.

Нина изтича на върха на стълбището, но летателният апарат вече беше изчезнал.

— Дали са видели статуята?

— Дори и да не са, те ще разполагат със снимки — рече мрачно Еди. — Няколко минути обработка с фотошоп и всичко ще се види достатъчно ясно. И тогава…

— Ще се върнат. С подкрепления. — Нина забърза към вратата. — Нямаме много време — каза тя на Шанкарпа. — Трябва да разгадаем ключалката по най-бързия начин.

Джирилал започна да чете по-бързо, а Нина записваше всяка нова дума в тетрадката. Останалото успяха да преведат за двайсетина минути.

— Така — рече тя, преглеждайки страниците, — имаме пет богини и шестстотин възможни думи, които ги описват. Да махнем излишните.

Работата беше трудна. Шанкарпа обясни на останалите какво трябва да се направи, но всички имаха леко различаващи се представи за богините. Към всяка една можеха да се приложат няколко думи; за Кали, например, подхождаха описанията „черна“, „смърт“, „ужасяваща“, „спасение“, „ярост“ и „неконтролируема“, а за останалите четири жени списъкът беше също тъй разнообразен.

Нина записа различните комбинации на отделни страници, откъсна ги от тетрадката и ги подреди на земята пред вратата.

— Така, да започваме — каза тя. — Еди, след колко време смяташ, че ще се върне хеликоптерът?

— Зависи къде отива и дали Коил е готов за тръгване или тепърва трябва да сформира екип.

— Ако лети от Делхи — каза Кит, — ще му трябва около час. А това би било логичното място, където да събере хората си.

— Значи трябва да започнем с опитите — каза Нина. — Така, всяка богиня има няколко думи, които я описват добре. Но кои я описват най-добре? Когато мислите за Кали, например, коя дума първо се появява в ума ви?

— Смърт — отвърна веднага Еди.

— Казваш го само заради „Индиана Джоунс и Храмът на обречените“.

— Не, той е прав — обади се Шанкарпа. — Кали е богинята на смъртта, унищожителката на злото.

— Унищожителката на егото — поправи го Джирилал. — Тя е като майка, която вижда кога децата й таят зло в себе си — и го премахва. Ако се изправиш пред Кали и не си чист, ако се страхуваш от нея, защото си направил нещо, което заслужава наказание… тя ще те унищожи.

— Добре, че майка ми не беше толкова строга — каза Еди.

— Значи думата, която представлява Кали, е „смърт“ — каза Нина. — Добре, значи трябва да завъртим частта с думата „смърт“ така, че да се изравни с Кали. Да видим…