Анди Макдермът - Свещената крипта

— Тя казва истината — добави Джирилал. — Прочута е с това. Дори в Кедарнат.

— Аз мога да ви помогна — настоя Нина. — Стига да ми позволите.

Шанкарпа се замисли дълбоко.

— Ще ти… позволя да отвориш Криптата — каза най-накрая той. — Утре, щом изгрее слънцето.

— А ако не успеем да влезем? — попита Еди.

Шанкарпа се подсмихна.

— Тогава ще умрете.

Еди смушка Нина.

— Въобще няма да те притискам, любов моя.

— Боже, много ти благодаря!

— Ако другите дойдат, ние ще защитим Криптата, както винаги сме правили — каза Шанкарпа. — И то не само с мечовете ни. — Пистолетът на Еди лежеше сред вещите им; пазителите явно познаваха достатъчно добре огнестрелните оръжия, защото бяха махнали пълнителя и барабана.

— Един пистолет няма да бъде достатъчен — каза Нина.

— Може би имаме повече. Но ако отворите Криптата, може да не се наложи да ги използваме. — Той даде някаква заповед. Няколко мъже се изправиха и обградиха пленниците. — Те ще ви отведат в стаята, където ще спите. — Той се усмихна студено. — Приятно прекарване.

За разлика от предишния ден късчето небе, което се виждаше над стените на каньона, имаше наситен син цвят. Натрупалият сняг блестеше в златисто под слънчевата светлина. Но топлите лъчи не проникваха до дълбините на тесния каньон; дори гигантската статуя на Шива бе потънала във вечна сянка.

Придружавани от Шанкарпа и Джирилал и ескортирани от половината пазители, Нина, Еди и Кит започнаха мъчителното изкачване към широкия перваз в нозете на Шива. Нина носеше дубликата на ключа със себе си, както и някои археологически инструменти, но нямаше представа каква ще е ползата от тях. Тя предполагаше, че ключалката няма да е от типа, който може лесно да се отвори с шперц.

Макар мястото да беше сенчесто, до него проникваше достатъчно светлина, за да може добре да огледа вратата. Ключалката беше далеч по-сложна, отколкото Нина беше предполагала. Кръгла дупка в центъра за ключа, пет големи кръга, разположени около нея във формата на цвете — а в периферията им бяха разположени няколко по-малки, общо двайсет на брой, като всяко колело „майка“ споделяше по едно от малките си със своите съседи там, където се докосваха.

Но това не беше най-сложното. Всяко малко колело беше разделено на три части: две секции с форма на око, чиито външни стени съвпадаха с очертанията на големия диск, и трета между тях, с формата на пясъчен часовник, която запълваше остатъка от кръга. По ръбовете на всяко „око“ имаше изписани по десет думи на ведически санскрит, а по краищата на пясъчния часовник — други пет. Трийсет думи на диск, двайсет диска… общо шестстотин думи.

И някак си те трябваше да ги подредят в правилната комбинация. А каква беше тя, Нина нямаше никаква представа.

Тя протегна ръка към единия от големите дискове и след мълчаливо кимване от страна на Шанкарпа, го завъртя. Под повърхността затракаха метал и камък, някаква вътрешна система го повдигна — заедно с малките дискове, които носеше — и го прехвърли в следващата му позиция. Чрез завъртането на по-малките дискове на сто и осемдесет градуса, а след това и въртенето на големите колела, те можеха да си разменят всяко „око“ и да го преместват до всяка част от ключалката. Всичко това беше изключително сложно, но също така и невероятно умно измислен образец на древна технология.

— Мисля, че разбрах какво трябва да се направи — обяви тя.

— Много се радвам — отвърна Еди озадачено. — Аз нищо не мога да разбера. Направо ми се замая главата.

— Всъщност не е чак толкова сложно. — Тя постави ключа в дупката в средата, като изображенията на боговете останаха навън. — Виждаш ли? Пет богини, пет малки колела и пет големи. Предполага се, че трябва да намериш правилното положение на колелата, за да отвориш ключалката. Просто трябва да разберем каква е правилната комбинация от тези думи.

— О, това ли е? Фасулска работа.

— Колко комбинации има? — попита Кит.

— Да видим. Шестстотин думи, значи е шестстотин факториел.

Шанкарпа пристъпи по-близо, оглеждайки механизма в нова светлина.

— Какво означава това?

— Факториелът ли? Това е броят възможни комбинации от определен брой предмети. Ако имаш четири, факториелът ще бъде четири по три по две по едно — двайсет и четири. Пет ще бъде пет по четири по три и така нататък — сто и двайсет.

Веждите на Еди се сбърчиха, докато се опитваше — и веднага се провали — да изчисли поредицата от пъзела.